Преди час призивът на мюезина за вечерната молитва ехтеше из Триполи, но сега улиците опустяха и настана тишина, нарушавана от далечен лай на кучета, клаксона на някой автомобил и тихите гласове на пазачите от Народната милиция, които продължаваха да дежурят около посолството. Температурата спадна малко, но остана над 25 градуса. Отсега до изгрева на слънцето, когато жегата се разсее под безоблачното пустинно небе, температурата щеше да спадне с двадесетина градуса, но Кларк смяташе, че до сутринта посолството ще е овладяно и екипът му ще си опакова багажа. Надяваше се при това никой от хората му да не пострада и да останат няколко лоши, които да предаде на… на някого. Още спореха кой да води почистването след мисията и разследването.
Някъде в тъмното се чу мек звън на мобилен телефон и след малко Ричардс приближи Кларк и му прошепна:
— Шведите са пристигнали на летището.
Шведската служба за сигурност се занимаваше с антитероризъм, а Следствената служба беше техният вариант на ФБР. След като „Дъга“ превземеше посолството, щяха да го прехвърлят на тях.
— Добре. Благодаря. Май това дава отговор на всичките ми въпроси. Кажи им да стоят в готовност. Щом свършим, могат да влязат. Но не им казвай нищо за нашия график. Не искам тази информация да излиза на открито.
— Смяташ, че шведите биха…
— Не, няма да е преднамерено, но кой знае с кого говорят.
Кларк не мислеше, че има такава вероятност, но не можеше да не вземе под внимание възможността либийците да сложат прът в колелата: американците дойдоха, провалиха се и сега хората са мъртви. Истински рекламен удар в полза на полковника.
Изминаха почти 24 часа от нападението над посолството, но отвътре още нямаше признаци на живот. Кларк реши да нападне в 02,15 часа, защото според него терористите смятаха, че ще ги атакуват с падането на нощта. Кларк се надяваше, че това забавяне ще ги накара да се поотпуснат поне малко. Освен това според статистиката човешкият мозък губи от остротата си в часовете между два и четири през нощта, особено ако е стресиран от несигурността на последните двадесет и осем часа.
В 01,30 Кларк каза на Джонсън и Лоазел да се готвят, след това кимна на Ричардс, който от своя страна кимна на лейтенант Масуди. Пет минути по-късно, след няколко разговора по преносимите радиостанции, либиецът докладва, че охраната около посолството е готова. Кларк не искаше някой нервен новак да стреля по неговите снайперисти, докато заемат позиция. Затова накара Стенли и Чавес да наблюдават с биноклите си какво става. Винаги имаше вероятност, макар и малка, някой симпатизант или просто задник от охраната, който мрази американците, Да предупреди терористите, че играта започва. В този случай на Кларк нямаше да му остане друго, освен да прибере Джонстън и Лоазел и да опита пак по-късно.
След като двамата снайперисти се подготвиха и метнаха пушките през рамо, Кларк изчака пет минути и шепнешком запита Стенли и Чавес:
— Как сме?
— Няма промяна — отговори Динг. — Говорят по радиостанциите, но вероятно това е, за да се предупреждават помежду си.
В 01,40 Кларк се обърна към снайперистите и кимна. Двамата се измъкнаха през вратата и се изгубиха в тъмното. Кларк си сложи слушалката.
Минаха пет минути, после десет.
В радиостанцията се чу гласът на Лоазел:
— Омега едно на позиция.
Десет секунди по-късно се обади и Джонстън:
— Омега две на позиция.
— Ясно — отговори Кларк и погледна часовника си. — Имайте готовност. Щурмоваците тръгват след десет минути.
В отговор прозвучаха две двойни щраквания на радиостанции.
— Алистър… Динг?
— Нищо. Тихо е.
— И тук е така, шефе.
— Добре. Пригответе се.
След тези думи Чавес подаде бинокъла на Кларк и се присъедини към екипа при вратата. Вебер и неговите хора, които имаха задача да проникнат на приземния етаж през стената в западния ъгъл, трябваше да идат по-далеч, за да заемат позиция, и затова тръгваха първи, а Чавес и неговите стрелци щяха да ги последват четири минути по-късно.
Кларк огледа посолството още веднъж — търсеше движение, промени и всяко нещо, което не издържа на кинестетичната проверка. Установил беше, че ако правиш това достатъчно дълго, развиваш нещо като шесто чувство. Добре ли му се струва всичко? Не го ли измъчват натрапчиви мисли? Пропуснал ли е някоя подробност? Кларк беше виждал твърде много добри оператори да се провалят заради това, че пренебрегват тази проверка.
Той свали бинокъла и се обърна към хората си до вратата.