— Тръгвайте — прошепна.
20
ЧАВЕС ИЗЧАКА предвидените четири минути, след което поведе екипа надолу по стълбището към горещината на улицата. По искане на Кларк либийците бяха изключили уличното осветление наоколо, като се надяваха, че това ще остане незабелязано за лошите, защото насочените навътре лампи на стълбовете в посолството все още светеха. По негово искане три военни камиона стояха в редица по средата на улицата между командния им пункт и източната страна на посолството.
Като подаде сигнали с ръце, той изпрати всички до съседната улица по тротоара, зад сенките и камионите. Пред сградата, за която Динг узна, че е частна болница, опразнена по-рано през деня, имаше жив плет.
След като екипът стигна безопасно до живия плет, Чавес го последва бавно, приведен, с готов за стрелба автомат, като се оглеждаше напред и надясно над стената на посолството. Нищо не се движеше. „Добре. Няма нищо за гледане, терористи.“
Чавес стигна до плета и спря приклекнал. Чу в слушалката си гласа на Вебер:
— Командване, Червен актуален, край.
— Казвай, Червен актуален.
— На позиция. Настройвам „Натрапника.“
На Чавес му се искаше да има работата на Вебер. Използвал беше най-новата играчка на екипа при обучение, но не и на живо.
Разработен от „Алфърд Текнолъджис“ във Великобритания, „Натрапника“, който Лоазел нарече „вълшебен майстор на врати“, напомняше на Динг за големите закръглени правоъгълни щитове на спартанците във филма „300“, но по-точната аналогия би била с гумен сал в умален мащаб. Вместо въздух във външния кръг тръби имаше вода, а под тях от кухата страна на „Натрапника“ имаше детонаторна лента. С помощта на водната риза тази лента създаваше така наречения „трамбовъчен“ ефект, при който лентата се превръщаше в насочен взривен заряд, способен да премине през половин метър тухлена стена.
„Натрапникът“ разрешаваше редица проблеми на специалните сили и екипите за спасяване на заложници: първо, минираните входове и, второ, „фаталната фуния“. Терористите, като знаеха, че лошите трябва да влязат през вратите или прозорците, често ги минираха, както в училището в Беслан, Русия, или съсредоточаваха огневата си мощ и внимание върху вероятните входни места.
С помощта на „Натрапника“ Вебер и хората му щяха да проникнат през външната западна стена на сградата около три секунди след взрива.
— Разбрано — отговори Кларк. — Синьо актуално?
— Три минути до стената — отговори Чавес.
Огледа посолството за последен път през очилата си за нощно виждане, не забеляза нищо интересно и тръгна напред.
За преминаване над стената бяха избрали съвсем нискотехнологичен метод: еднометрова стълба и яке от кевлар. Сред многото аксиоми, по които живееха бойците от специалните сили, най-важната беше „Прави нещата просто, глупако“. Не усложнявай простите неща, или както Кларк казваше: „Не стреляй по хлебарка с бренеке.“
В случая стълбата щеше да позволи на Чавес и хората му да стигнат горния ръб на стената, а бронебойното яке, прехвърлено върху парчетата стъкло там — да си запазят телесните течности при прескачането.
Чавес се измъкна иззад живия плет, изтича бързо и клекна до стената. Натисна копчето на микрофона.
— Командване, Синьо актуално. До стената.
— Разбрано — отговори Стенли.
След няколко секунди върху стената на метър вдясно от Чавес се появи червена лазерна точка. След като беше разбрал слепите места на наблюдателните камери, Алистър показа пътя на Динг с лазерния прицел.
Чавес се премести, докато лазерната точка застане на гърдите му. Точката изчезна. Бързо и тихо той нагласи стълбата, а после даде сигнал на останалите от екипа.
Шоуолтър мина първи. Чавес му подаде якето и боецът се качи по стълбата. След десет секунди той се прехвърли и изчезна от погледа му. Едва когато всички прескочиха оградата, дойде ред на Динг.
От другата страна Чавес се озова на зелена поляна с гъста трева и храсти хибискус по краищата. Помисли разсеяно, че сигурно сметката за пръскачката струва много кофти пари на шведите. Вдясно от него се намираше предната фасада на сградата, а право напред на шест метра — източната стена. Шоуолтър и Бианко стояха на пост в двата ъгъла на сградата. Ибара клечеше под балкона. Динг тръгна към него.
— Стоп — обади се Лоазел. — Движение от юг.
Динг се закова на място.
След десет секунди последва ново обаждане:
— Чисто. Котка.
Чавес отиде до Ибара, преметна автомата на рамо и се качи върху здравия гръб на испанеца. Най-долната пръчка на парапета на балкона се намираше на един пръст от ръката му. Чавес се изпъна. Ибара се закрепи добре и се поизправи. Чавес хвана парапета с дясната си ръка, а после и с лявата и се покатери. След пет секунди клечеше на балкона. Откачи скобата на едно въже с възли от колана си, закачи я за парапета и метна другия край на въжето отвън.