6.
Нощ е. Само кучето не спи. Един от ремъците под брадата му се е разхлабил. То отпуска глава и ме зяпа. От провисналите му бърни капят лиги. За какво ли мисли? Дали за ядене? Челюстите не са му необходими вече. Храната се отвежда направо в стомаха му посредством система. Дали кучето съзнава какво вижда, когато гледа мен? Бледожълто кълбо, плуващо в зеленикав аквариум — как ли изглеждам в очите на околните? Би ми се искало нощем кучето да е пуснато на воля. И да сложат маса пред аквариума. На нея то ще може да лежи, отпуснало муцуна върху лапите си. С едното око ще гледа мен, с другото ще следи вратата. От време на време ще става да се разкърши, ще се прозява, ще души аквариума, ще маха опашка и ще близва стъклото.
Заедно току-виж успеем да се измъкнем оттук. Колко ли дълго мога да просъществувам без вода? Някои породи кучета имат мека захапка — да, но колко мека? Дали за кучето би било възможно да провре глава и да ме подхване с муцуна? Както се вдига пале. Озовем ли се веднъж навън, ще трябва бързо да се гмурна в най-близкия водоизточник. Ами после? Всъщност нали не съм неподвижен. В последно време все по-успешно контролирам ушите си. Ако ги мърдам едновременно, бих могъл да запоря водите като малък кораб с лопатни колела. Само че не успея ли да ги синхронизирам, има да се въртя в кръг, докато ме напуснат всички сили.
Успявам да привлека погледа на кучето То веднага вдига глава и изправя уши. Отпуска долната челюст, провисва език. Съсредоточавам се до краен предел. Щом мога да предавам на младата жена мисли по телепатия, би трябвало да успея и при кучето. Кучето дали говори — или мисли? Какво да му кажа: „Тук, донеси тук!“? Дай ми знак, решавам аз. Излай, проскимти или изджавкай! Кучето става неспокойно в ремъчния си пояс. Краката му препускат, системите се разлюляват. Муцуната му освирепява, то се озъбва и се нахвърля на най-близката система. Успява. Системата се откача и провисва. Каква я забърках? Мисля колкото може по-напрегнато: „Браво, баубау, браво… само кротко.“ Кучето пуска системата и запъхтяно клюмва глава. Следи ме скришом, сякаш го е страх да не го набия.
Защо не опитам още веднъж? Трябва да разбера дали влизам в контакт с кучето, или това, което стана, е просто случайност. Отново търся погледа му, включвам на хипноза и мисля: „Ай, че хубава лапа!“ Дясната лапа на кучето започва да потреперва. Вдига се и се изправя. Дращи безцелно във въздуха. Сетне кучето захваща да я лиже. Лиже я с цял език, все по-настървено. Докато накрая това започва да изглежда почти непристойно.
7.
Душата витае в мозъка. А кой знае дали не би могла да съществува и без самата мозъчна тъкан. Тогава би се превърнала в свободно силово поле. Дарвин ще ни предложи ли отговор колко милиарда години са необходими за подобно развитие? Засега душата е нещо като магнитно поле. За да се държи полето на място и в равновесие, са необходими полюси, мозъчни клетки.
Какво ли не ми минава през ума, докато лежа тук. Това дали е полезно? За да мога да контролирам състоянието си, сложили са ми три осцилоскопа — плоски метални кутии с малки екрани. Върху зелената основа на екраните пробягват светли линии. Щом ме връхлети бурно чувство, линиите на осцилоскопите върху лабораторните маси се разиграват в начупени криви. Щом почна да дремя, кривите се изправят в линии.
Нарекох трите осцилоскопа, както са подредени отгоре надолу, СЪРДИТКО, СИТИЯ и ЛИПСАТА. Като, разбира се, опростявам нещата. СЪРДИТКО реагира не само при раздразнение, но и при всякаква възбуда. СИТИЯ отчита не само кога съм се нахранил. Той отбелязва всички признаци на добро здраве. Най-трудно ми е да разчитам ЛИПСАТА. Тя се задейства понякога, без да проумявам причините.
Днес по време на визитацията ме включиха в четвърти апарат, казва се, ако не греша, УМНИКА. Появиха се в колона — най-напред професорът, сетне доцентката, с неизбежната папка под мишница, а накрая и стажантът, който мъкнеше голяма кутия. В кутията лежеше УМНИКА. Към УМНИКА има червена и зелена лампа, монтирани на конзола. Встрани от двете лампи се намира малка стъкленица със син разтвор. Тънка тръбичка води от нея към моя аквариум. При всяко просветване на зелената лампа от стъкленицата се отделя капка от синия разтвор. Тогава за миг се чувствам безкрайно щастлив. Струва ми се, че целият свят е мой.