На стола на отсрещния команден пулт сяда жена. Това е Ема. Знаем всичко за нея. Тя напусна доста отдавна. Работата тук я докарвала до емоционални сривове. Гледаме Ема с лявото око, дясното продължава да следи смяната на ембрионите.
— Никога няма да свикна… — подхваща Ема. — Все ми е на езика да кажа Ипсилон или Омега.
— Карай както ти е по-удобно. Ние знаем кого имаш предвид.
— Слушай, Ипсилон, какво би казал да те взема при мен… Когато някой ден тук нямат вече нужда от теб?
— Тук имат нужда от нас.
— Това може и да се промени.
— Добре, да речем, че се промени. Какво по-точно ни предлагаш?
— Сега работя в отделение за продължително залежали се болни. Повечето от тях много години ги поддържат с апарати за изкуствено дишане. Мислех си…
— … че би могла да ни вземеш там. Защо?
— Все някой трябва да се грижи за вас, ако някой ден преустановят тази работа. Аз съм готова да поема грижите за вас. Не искам да ви сполети участта на десните ви половинки. След като вас двамата ви съшиха, направиха същото и с тях, знаехте ли?
— Защо мислиш, че не знаем?
— Тогава сигурно знаете, че „Биомаш“ ви предостави… искам да кажа, предостави половинките ви на Станфордския университет в Калифорния? На една лаборатория по изследване на шизофренията. Изпробват всевъзможни лекарства и нови методи на лечение върху вашия, вашия… близнак? Как да го нарека иначе?
— Той не ни е близнак. Вече нямаме нищо общо. Ние сме Кортекс. Ония двамата, „десните“, се наричат Ид, тоест подсъзнание. Професорът ни информира накратко. Ид прилича на амеба.
— Не искам „Биомаш“ да ви предостави на някоя експериментална лаборатория, когато вече не сте му необходими!
— Защо? Може пък да ни е интересно.
По бузите на Ема се стичат сълзи, а устните й продължават да се усмихват. Знаем какво означава това: мъчно й е, но не иска да ни тревожи. Опитваме се да „влезем“ в кожата й, да разберем „чувствата“ й, само че от това веднага ни се доспива. Като не можеш да вникнеш в нещо, остава ти само дрямката — в най-широк смисъл. В ампутираните ни дялове нахлува сънят.
Събужда ни Ема, която се е изправила и крещи:
— Навремето те обичах, Ипсилон!
— Кърт, стажантът, ни наговори съвсем други неща. Каза, че ти се повдигало, когато трябвало да ни вземеш в ръце.
— Този мръсник.
Ема се отпуска на стола и зарива лице в шепи. Отново ни наляга непреодолима дрямка. Щом ни се доспи, механично се килваме назад и погледът ни се обръща към тавана.
— Обичам ви, нищо че сега не ви е ясно какво означава това.
— Подценяваш ни. Ясно ни е. Всичко ни е ясно. Разбираме те, все едно че сме опитен лекар, а ти пациентка. Но не очаквай да зароним сълзи.
Приготовленията в голямата зала вече приключиха. Последният ембрион, гол и с цвят на марципан, като новородено коте, е поставен в съответния инкубатор. След няколко минути стъклената преграда ще се вдигне и ние ще излезем в шлюзовете, за да започнем поредната обиколка. Мисълта за новата серия, която ще селекционираме през идните 14 седмици, веднага ни разсънва.
Едната ръка на Ема закрива лицето й. Другата неуверено се плъзга по стъклото. Отново ни наляга дрямка, сякаш посипват с натрошен лед гънките на мозъка ни. Но ето че светва зелената лампичка над стъклената преграда. Тя се вдига и като мърдаме бодро уши, ние навлизаме в първия шлюз.
57
Отделните ембрионални серии не получават наименованията си според гръцката азбука. Те следват латинската — серия А, В, С и т.н. Сега сме в инкубатора на J 2. Напоследък „посевките“, както наричат новопостъпилите ембриони, стават все по-малки и по-малки. J 2 едва ли е на повече от пет седмици. Вижда се с просто око, но е трудно да се работи с него. Селекционирането протича така: заставаме зад оголения ембрионален мозък и след това бавно го полазваме с мрежата на мозъчните си нерви. Вероятно някой непосветен би решил отстрани, че става дума за съешаване. При големите ембриони проблеми няма. Но при петседмичните мозъци е необходимо в инкубатора да се вкара специален мерник. Мерникът представлява тънка пластмасова пластинка с кръгове, пресечени от две линии под прав ъгъл — като при бойните мерници. В средата има дупка колкото грахово зърно, в нея се вкарва главичката. Концентричните окръжности са прекарани по на десет милиметра една от друга. С тяхна помощ можем да заемем вече правилно положение.