Производственият процес от четиринайсет седмици бе намален на дванайсет, а сега вече е само девет седмици. Ограничиха и броя на прегледите — ние нямаме нищо против; предпочитаме да работим. Когато излизаме от J 2, регистрираме поредната новост: инкубаторът J 3 е празен. Досега такова нещо не се беше случвало. Във всеки инкубатор винаги ни очакваше ембрион. Когато е имало смъртни случаи, веднага се е намирало попълнение. А сега не. Оставаме в празния инкубатор и се оглеждаме. Сякаш се намираме в огледална зала: накъдето и да се обърнем, все тези квадратни форми.
Следобеда ни пропускат в J 4. Тук има ембрион, но толкова неоформен, че от напречния разрез нищо не е излязло. Когато зародишите са много малки, черепната кутия не е изразена дори в зачатък и няма как да се отстрани. Затова се отдръпваме изчаквателно.
Следва заповед да продължим към J 5. Отначало ни се струва, че инкубаторът е празен. Постепенно установяваме, че телцето виси, но мозък няма. Незабавно включваме алармената система. За всеки случай. Едва ли ще оставят мъртъв ембрион, но ако той все пак е мъртъв, трябва веднага да се махаме оттук.
Когато друг път се е случвало да задействаме алармената система, персоналът се отзоваваше след половин минута; този път минават 18 минути, преди да отворят следващия шлюз. Какво означава това? Технически или субективни слабости? Нямаме достъп до информацията, която би ни позволила да отговорим на този въпрос. Инкубаторът, в който попадаме, няма номер и е празен. Така и следва, защото това е шестият поред. Щом стигнем до шестия инкубатор, отваря се страничен шлюз и една шахта отново ни отвежда към J 1.
J 1 е празен. В началото на серията миналата седмица всичко беше нормално. Приемаме, че J 1 е мъртъв, че е излязъл „запъртък“, както казват тук. Подаваме сигнал да ни пропуснат в J 2. Забавяне няма. Но J 2 е празен. Не са минали и десет часа, откак за последен път бяхме в този инкубатор. Това е най-късият затворен цикъл, който сме имали досега. Продължаваме веднага към J 3, за който вече знаем, че е празен. В J 4 белезникавият ембрион без мозък продължава да виси като покълнало пшенично зърно. Сега вече сме напълно уверени, че е мъртъв. Отново включваме алармената система. Този път сме принудени да чакаме цяла нощ, преди някой да се отзове.
Рано сутринта отварят J 4 от горната страна, което е позволено само в случай на крайна нужда. Потапят мрежа. Изваждат ни и някой на бегом ни връща в „депото“, тоест в аквариума в малката лаборатория. Цопва ни във водата най-безцеремонно. Изобщо не отговаря на въпросите ни. Но когато вече сме в аквариума, надвесва се да ни погледне. Над табелката с името му, на гащеризона пише вече не „Биомаш“, а „Церебро.“
58
Професорът изглежда видимо състарен. Спомняме си го като енергичен шестдесетгодишен мъж. Сега ни се струва блед и отслабнал. Навремето изкарваше визитациите на крак. Днес седи прегърбен на трикракото столче. На престилката му се е появила значка „Церебро“.
— Защо носиш нова значка? Защо не ни пускат да работим?
— Не ми се говори за това… Бих предпочел да донеса челото и да ти посвиря. Само че какъв смисъл има, нали си нямаш…
— … дясна половинка, да, няма смисъл.
— Старият „Биомаш“ бе погълнат от нов концерн — „Церебро“. Това е всичко.
— Все ни е едно дали върху продуктите ни ще пише „Биомаш“ или „Церебро“. Искаме просто да работим.
— Съжалявам, Кортекс. Край вече на селекционираните ембрионални мозъци. Техниката ни изневери. Нашият метод се оказа свръхскъп. Борихме се до последния момент. Приемахме все по-малки и по-малки зародиши, непрекъснато съкращавахме производствения процес. Действахме под натиска на финансистите. Но резултатът можеше да се предвиди: всичко бе за сметка на качеството.
— Вече сме морално остарели, така ли?
— Смаза ни валякът на развитието. Цитологията и генетиката направиха голям бум. Функциите, за които досега бе необходим цял мозък, се поемат вече от т.нар. „пчелни пити“. Питите са изградени от шестоъгълни целулозни клетки. Наименованието не е точно, но се прие добре на пазара и затова го използват. Всъщност става дума за съвсем тънички, полупрозрачни ципи от няколко слоя клетки. Подобна ципа от нагъсто разположени клетки, дори когато не е по-голяма от нокът, има вече твоя капацитет. Макар че се състоиш от две леви полукълба, ти влачиш и много мъртва материя, която не посмяхме да отстраним. В пчелните пити няма обаче нищо излишно. Те са чист интелект.
— Все пак ние притежаваме коефициент на интелигентност два пъти по 600 единици.