— О! — преглътна Мейси и понечи да ги последва. Маги я сграбчи на лакътя.
— Не, мис Пидъл.
— Защо не? — Мейси очевидно питаше искрено, докато се опитваше да се отскубне. Маги погледна Чарли, който повдигна вежди.
— Хайде стига, Мейси. Те ще са заети и няма да искат да се мотаеш наоколо.
— Сигурно я води да й покаже коня си, нали? — каза Мейси.
Чарли изсумтя и подметна:
— Все ще й покаже нещо, не ще и дума.
— По-добре се откажи — посъветва я Маги. — Нали не искаш да ги шпионираш? На него няма да му хареса.
Мейси вдигна огромните си сини очи към Маги.
— Не се бях сетила за това. Смяташ ли, че ще ми се разсърди?
— И още как. Сега си отивай вкъщи. — Маги я побутна леко. След миг Мейси се запъти към комплекса „Херкулес“.
— Радвам се, че се запознахме — извика тя към Чарли през рамо.
Чарли се изсмя.
— Мили Боже, откъде се пръкна тая?
— Остави я на мира, Чарли.
Той все още наблюдаваше Мейси, но после отмести очи към сестра си.
— Какво те кара да мислиш, че ще й направя нещо, мис Главорез?
Маги замръзна. Никога не я беше наричал така. Тя се помъчи да не издава паниката си, заковала очи върху лицето му — оглеждаше наболите по брадичката му косми и русия мъх над устата му. Той обаче й беше брат, познаваше я добре и усети уплахата в очите й и внезапното спиране на дъха.
— О, не се притеснявай — рече той с многозначителна усмивка. — Няма да издам тайната ти. Но не съм мислил, че си способна на това.
Джем се появи на вратата на кръчмата и тръгна внимателно, за да не разлее пълната халба. Намръщи се, като видя напрегнатото и нещастно лице на Маги.
— Какво става? — обърна се той към Чарли. — Какво си й направил?
— Вкъщи ли си отиваш? — попита я Чарли, без да му обръща внимание.
Маги се намуси.
— Теб пък какво те интересува?
— Мама и татко имат малка изненада за теб, просто да знаеш. — Той грабна халбата от Джем и на един дъх пресуши една трета от нея, преди да я пъхне обратно в ръцете му и да побегне, заливайки се от смях.
6
Когато Маги се върна, Бет Батърфийлд стоеше до огнището и изсипваше шепи нарязани картофи в тенджера с вода. Чарли вече беше седнал на масата, прострял дългите си крака напред.
— Нарежи лука, моля ти се — каза Бет Батърфийлд, като пое халбата от Маги, без да коментира забавянето и количеството бира. — На теб ти люти по-малко.
— На Чарли изобщо не му люти — отвърна Маги. Брат й не реагира на намека и продължи да се изтяга до масата. Маги го изгледа злобно и се захвана да бели лука. Бет Батърфийлд обра лойта от месото и я хвърли в тигана да се загрее. После се надвеси над дъщеря си да види как работи.
— Не на кръгчета — рече тя. — На парченца.
Маги спря с ножа забит в половин глава лук.
— Престани, мамо. Каза, че лукът ти люти. Тогава се махай.
— Как да се махна, като не го режеш правилно?
— Каква разлика има как го режа? Кръгчета или парченца, вкусът е еднакъв. Лукът си е лук.
— Дай на мен! — Бет Батърфийлд посегна към ножа. Маги обаче не го пускаше.
Чарли престана да блуждае и загледа как майка и дъщеря се боричкат за ножа.
— Внимавай, мамо — рече с провлечен глас той. — Маги е сръчна с ножовете, нали, Маги?
Маги пусна ножа.
— Млъкни, Чарли!
Бет Батърфийлд изгледа и едното, и другото си дете.
— За какво говорите?
— За нищо, мамо — отвърнаха двамата в един глас.
Бет Батърфийлд почака, но нито един от тях не продума повече, макар че Чарли се подхилкваше. Тя започна да реже лука по същия начин, по който гладеше — машинално, методично, повтаряйки едно толкова познато действие, че нямаше защо да се замисля.
— Мамо, тая мазнина пуши — заяви Маги.
— Тогава сложи месото — нареди Бет Батърфийлд. — И гледай да не прегори. Татко ти не го обича много препържено.
— Добре, ще внимавам.
Маги прегори месото. Не обичаше готвенето повече от гладенето. Бет Батърфийлд накълца лука, събра го в шепа и го пусна в тигана, преди да грабне лъжицата от дъщеря си.
— Маги! — извика тя, когато обърна месото и видя колко е почерняло.
Чарли се изкикоти.
— Тоя път какво е направила? — обади се Дик Батърфийлд от вратата. Бет Батърфийлд обърна месото и енергично разбърка лука.
— Нищо, нищо. Просто се заема пак с гладенето, нали, миличка?
— Внимавай да не го изгориш — рече Дик Батърфийлд. — Какво? Какво? — добави той, когато Чарли започна да се смее, а Маги го ритна по крака. — Слушай, момиченце, трябва да се отнасяш към семейството си малко по-уважително. Хайде, помогни на майка си. — Той засука крак около един стол и го придърпа под себе си, докато приклякваше, движение, усъвършенствано от годините киснене по кръчмите.