Необходимостта да спорят още бе заличена от облака дим, издигащ се на около двеста метра от тях.
— Астли е загазил — потвърди той. — Ще бъде забавна гледка. — Забърза към дима, но Чарли се помотаваше. Дик Батърфийлд се обърна и викна:
— Размърдай се, момче!
— Не можеше ли първо да си изядем бекона?
Дик Батърфийлд се втрещи.
— Бекон! В такъв момент! Боже Господи, срамувам се, че ми носиш името. Колко пъти съм ти казвал, че бързината е важна. Няма да спечелим нищо, ако се бавим и се тъпчем с бекон, а другите ни изпреварят. Не схващаш ли за какво става дума, момче? Кажи ми!
Дик Батърфийлд се загледа в сина си, в неизменната му насмешлива физиономия, в непохватните му ръце, омазнената му брадичка и очите, които не се палеха от нищо, дори и от експлозията, която би трябвало да го заинтригува. Не за пръв път Дик Батърфийлд се улавяше да съжалява, че Маги не е на мястото на сина му. Тя би си извадила урок от това и му се искаше да е момче. Чудеше се къде ли е сега. Взривът сигурно щеше да я измъкне от скривалището й и тя щеше да дотича. Тогава той щеше да й даде да се разбере, задето избяга, макар че можеше и да я прегърне. Обърна гръб на Чарли и закрачи към облака дим. След миг Чарли го последва, така и непрежалил бекона, който се залояваше в тигана у дома.
Взривът наистина изкара Маги от скривалището й. Щом чу гърмежа откъм Херкулес Хол, тя не се стърпя и хукна навън. Не можеше да пропусне драматичното събитие, независимо дали родителите й щяха да я видят. Момчетата от цирка тичаха напред-назад, Филип Астли крещеше, Джон Фокс даваше нареждания, а после откъм мястото на експлозията се разнесоха пукот и свистене. Маги изтича в задната част на градината, покатери се на стената, скочи и затича през поляните на Астли. Там към нея се присъединиха други любопитни наематели, забързани към пушека и шума.
Джем я видя как се измъкна и разбра, че не може да остане вкъщи.
— Хайде, Мейси! — викна той на сестра си и я задърпа надолу по стълбата. На улицата чуха тропот — първо Джон Астли, а след него и Филип Астли профучаха край тях на коне.
— О! — извика Мейси и хукна подире им. Шапчицата с къдрички отхвръкна от главата й и Джем трябваше да спре да я вземе от земята, преди да се затича да я настигне.
5
Всяка година на 4 юни в десет и половина вечерта, когато циркът бе свършил, Филип Астли изстрелваше фойерверки за рождения ден на Краля от лодки по Темза. Никой не го беше молил за това — сам беше започнал преди двайсет години и сега фойерверките на този ден бяха традиция. Понякога Астли изстрелваше фойерверки и при други случаи — в началото и в края на сезона, за да оповести представленията си, или по време на тях, когато присъстваше някоя важна особа. Той направи работилница за фойерверки в къща близо до Приюта за момичета сираци.
Приютът се помещаваше във внушителна сграда, приятна на външен вид, на място, където се пресичаха Бастил Роу и Уестминстър Бридж Роуд. Той даваше подслон на двеста момичета. Учеха ги да четат сносно, да чистят и готвят, да перат и шият — всичко, което щеше да ги подготви за живота им като прислужници, щом напуснеха приюта на петнайсет години. Сигурно бяха сломени от загубата на родителите си, но тук като че ли си отдъхваха за малко между тъгата и многогодишния черен труд, който ги чакаше занапред.
Дворът на приюта беше заобиколен от двуметрова желязна ограда. Точно до нея се бяха скупчили в ъгъла на двора някои от момичетата и техните възпитателки, обърнали лица към работилницата за фойерверки, която сега свистеше, пукаше и сияеше ярко. На момичетата им се струваше, че това необичайно забавление е специално за тях заедно с чудесното местенце, откъдето да го наблюдават.
Хората от съседните къщи също гледаха пожара, но не бяха очаровани от него. Тези, чиито домове бяха много близо до работилницата, се опасяваха, че огънят ще стигне и до тях. Мъжете крещяха, жените плачеха. Прииждаше все повече народ. Всички обаче бездействаха и чакаха собственика на работилницата, за да предприеме нещо.
Той се появи на кон заедно със сина си. Ракетите бяха започнали да избухват, но повечето се разбиваха в стените на работилницата; една обаче излетя нагоре сред пламъците, които вече бяха прогорили дупка в покрива, и се стрелна в небето. Фойерверките са впечатляваща гледка дори и денем, особено ако никога преди това не си ги виждал, подобно на много от сирачетата, защото вечер ги заключваха преди парадите на Астли по реката. Когато ракетата разпръсна зелени искри, момичетата ахнаха.
Ала за Филип Астли и сина му искрите бяха зелени сълзи. Още докато слизаха от конете, Джон Фокс дотича при тях и полузатворените му очи бяха широко отворени.