Мейси се забави да нагласи шала на раменете си.
— Побързай! — измърмори Джон Астли. Като я издърпа да стане, той я обгърна с ръка и я поведе към вратата. Надвиквайки песента, Бет Батърфийлд я сподири с думите:
— Не забравяй, пиленце. Скоро ще дойда при майка ти!
Джон Астли затвори вратата след себе си да не чува залповете от смях. Мейси, изглежда, не им бе обърнала внимание, макар че свежият въздух я поободри и тя тръсна глава, сякаш да проветри ума си.
— Къде отиваме? — успя да изломоти.
— Просто на малка разходка, а после ще те заведа у вас. — Джон Астли пристегна ръката си около кръста й и я поведе не наляво покрай комплекса „Херкулес“, а надясно по Бастил Роу. В тази посока имаше пътека между две къщи, която водеше към конюшнята.
От студения въздух щастливото опиянение на Мейси премина в гадене. Малко по-надолу по Бастил Роу тя започна да стене и се хвана за стомаха. Джон Астли я пусна.
— Ама че идиотка — измърмори той, когато Мейси се свлече на колене и повърна в канавката. Изкушаваше се да я остави да си намери сама пътя до дома. Не бяха се отдалечили много от кръчмата, макар че мъглата беше толкова гъста, че тя вече не се виждаше.
В този момент от мъглата изскочи дребна фигура и се приближи към тях. Бяха само на няколко крачки от квартирата на семейство Батърфийлд, където Маги се беше отбила след работа да си смени дрехите. Сега работеше във фабрика за оцет близо до реката и складовете за дървен материал северно от Уестминстърския мост и макар че там миришеше на кисело, носът вече не я болеше и очите й не бяха зачервени. Собственикът дори ги пускаше по-рано в събота следобед.
Маги се стресна, като видя Джон Астли. Не обичаше да върви сама в мъглата, но го правеше, когато се наложеше. Беше се върнала от фабриката с друго момиче, което живееше наблизо, а и кръчмата беше на две крачки от дома им и тя не се безпокоеше. Натъквайки се на ездача така внезапно, понечи да изпищи, но съзря момичето, проснато в краката му, все още повръщащо в канавката. Тогава се изкикоти, защото позна Джон Астли, явно с някое от неговите завоевания.
— Забавлявате се, а, господине? — рече подигравателно тя и избяга, преди той да отговори. Изпита облекчение, че Джон Астли не е заплаха за нея, и желание да излезе от мъглата и да стигне кръчмата. Затова само бегло погледна към Мейси, преди да забърза към „Херкулес“.
6
— А, ето те и тебе, Магс! — възкликна Дик Батърфийлд. — Сядай при нас. Нали ще пиеш една бира? — Той стана и се запъти към бара. В последно време беше по-внимателен към дъщеря си, която всяка седмица му даваше надницата си и така си откупваше благосклонността му.
— И пай, ако е останал — извика след него Маги, като се настани на освободеното място до майка си. — Здравей, мамо.
— Здравей, пиленце — прозина се Бет Батърфийлд. — Свърши ли за днес?
— Да. А ти?
— И аз току-що. — Майка и дъщеря седяха една до друга, капнали от умора;
— Чарли тук ли е? — попита Маги с тайната надежда да не е така. — О, няма значение, ето го. — Макар че брат й я тормозеше по-малко от преди — като допълнителен знак на благосклонност заради надницата й баща й го поозапти, — тя винаги се чувстваше по-спокойна насаме с родителите си.
— Какво ново тук? — попита тя майка си.
— Нищо. А, да, ти знаеш ли, че семейство Келауей отиват в Дъблин? — Бет Батърфийлд обичаше да превръща вероятните неща в сигурни.
— Какво? — слиса се Маги.
— Самата истина. Тръгват тази седмица.
Маги присви очи.
— Не може да бъде. Кой ти каза?
Бет Батърфийлд се размърда на пейката, защото съмнението на Маги я изнерви.
— Мейси Келауей.
— Защо Джем не ми е казал? Видяхме се онази вечер!
Бет Батърфийлд сви рамене.
— Те луди ли са да заминават! Не са хора, дето обичат да пътуват. Беше им достатъчно трудно да се преместят от Дорсетшър и едва започват да свикват. Защо Джем ще го крие от мен? — Маги се опитваше да потисне нотката на истерия в гласа си, но Бет Батърфийлд я усети.
— Успокой се, пиленце. Не знаех, че това толкова те интересува. Жалко, че не дойде пет минути по-рано, можеше да попиташ самата Мейси.
— Тя е била тук?
— Беше. — Бет Батърфийлд повъртя края на шала си, вдигна халбата си и после я остави.
— Мейси не ходи по кръчми. Какво е правила тук, мамо? — не мирясваше Маги.
Бет Батърфийлд надвеси намръщеното си лице над бирата и подметна:
— Беше с оня циркаджия, знаеш го. — Тя описа кръг във въздуха. — Дето язди по арената. Джон Астли.