— Знаех си, че ще ви намеря сгушени в това скришно кътче. — Чарли Батърфийлд клекна и ги загледа.
— Чарли, изкара ми акъла! — извика Маги и в същото време се отдръпна от Джем.
Чарли следеше всяко тяхно състояние — близостта им, раздалечаването, срама им.
— Намерили сте си удобно местенце, а?
— Какво правиш тук, Чарли?
— Тебе търся, сестричке. И аз като всички други.
— Какво правеше с онези мъже при мистър Блейк? Какво ти влиза в работата? Защо го тормозеше? Нищо не ти е направил. — Маги се беше окопитила бързо и сега нападаше брат си.
Чарли пренебрегна въпросите й и изрече нещо, което беше сигурен, че ще я смути много:
— Върнала си се тук, мис Главорез? Странно място да доведеш любимия си — на местопрестъплението. Ами да, по-рано този път се наричаше Улицата на влюбените, нали така? Преди ти да дойдеш и да промениш името.
Маги се сепна и кресна:
— Млъквай!
— Какво, да не искаш да кажеш, че той не знае, мис Главорез? — Чарли, изглежда, изпитваше голямо удоволствие да я нарича така.
— Престани, Чарли! — извика тя, забравила мъжете, които ги търсеха.
В тясната дупка, в която се бяха сврели, Джем почувства, че тялото й трепери, и се обърна към Чарли.
— Защо не вземеш да…
— Може би трябва да я попиташ какво се е случило тук — прекъсна го Чарли. — Хайде, попитай я.
— Млъкни, Чарли! Млъкни, млъкни, млъкни! — С всяко повтаряне Маги извисяваше глас и накрая изпищя: — Иска ми се да те убия!
Чарли се усмихна и помръдването на запалената факла разкриви лицето му.
— Мисля, че си способна на това, мила сестричке. Вече го доказа.
— Млъкни — каза Джем.
Чарли се изсмя.
— А, сега пък ти. Вижте какво, ще оставя на другите да решат какво да правят с вас. — Той се изправи и викна: — Ехооо… насам!
Преди да осъзнае какво върши, Джем скочи, сграбчи една тухла и удари Чарли по слепоочието. Чарли го зяпна. После факлата в ръката му започна да се накланя и Джем я улови точно преди Чарли да се олюлее. Когато падна, главата му се удари в стената на пещта.
Джем стоеше неподвижен, стискайки факлата. Облиза устни, изкашля се и запристъпя от крак на крак с надеждата, че Чарли ще се размърда. Единственото, което видя обаче, беше струйка кръв, потекла по челото му. Джем пусна тухлата, клекна до него и доближи факлата до лицето му, премалял от страх. След миг видя на мъждукащата светлина, че гърдите на Чарли се повдигат и спускат леко.
Джем се обърна към Маги. Тя се беше сгушила в малката дупка, обвила с ръце коленете си, люлееше се напред-назад и трепереше. Този път Джем не се мушна при нея, а остана прав с факлата в ръка.
— Какво престъпление? — попита той, вперил поглед в нея.
Маги стисна коленете си още по-силно, като се опитваше да овладее спазмите, които я тресяха. Беше се вторачила в тухлата до брат си.
— Спомняш ли си, когато загубихме Мейси в Лондон и я търсехме, и ти попита дали съм видяла да убиват човека на Улицата на главорезите?
Джем кимна.
— Е, прав беше. Видях. Но не беше само това. — Маги си пое дълбоко въздух. — Беше преди повече от година. Връщах се от реката покрай Ламбет Палас, където копаех в калта при отлива. Намерих си хубава сребърна лъжичка. Бях така развълнувана, че не изчаках другите, с които бях отишла. Просто тръгнах да намеря татко да ми каже колко струва лъжичката. Той ги знае тия работи. Пиеше в „Артишок“, нали я знаеш, кръчмата, в която те заведох… където се срещна с татко и — тя кимна към Чарли, който лежеше неподвижно. — него. Този ден беше мъгливо, но не чак толкова, че да не виждаш къде вървиш. Тръгнах по Улицата на влюбените, защото беше по-напряко. Изобщо не помислих, минавала съм оттам много пъти. Този път обаче завих зад завоя и там видях… един мъж. Вървеше в моята посока, но бавно, толкова бавно, че го настигнах. Беше стар и… съвсем обикновен мъж. Не си помислих да поизостана, просто исках да стигна до „Артишок“ и да покажа лъжичката на татко. Така че го отминах, без да го погледна. Тогава той каза: „От какво бягаш?“, аз се обърнах и той ме сграбчи и опря нож до гърлото ми. — Маги преглътна, като че още чувстваше студения метал върху нежната кожа на врата си.
— Първо ме попита имам ли нещо и аз му дадох едно пени, всичките пари, които носех. Не исках да му давам лъжичката обаче, защото толкова време рових в калта за нея. Но той бръкна в джоба ми и я намери. Трябваше да му я дам. Първо, не трябваше да я крия, беше глупаво от моя страна, защото криенето го ядоса и го накара… — Маги спря и пак преглътна. — Така че ме довлече тук… тук. — Тя потупа срутените стени на тухларната.
Клепачите на Чарли помръднаха, той се раздвижи, попипа главата си и изстена. Джим премести факлата от едната си ръка в другата и взе тухлата. Беше доволен, че има извинение да не гледа към Маги. И облекчен, че не е ударил Чарли толкова зле. Не възнамеряваше да го удря пак, но тухлата в ръката му даваше някаква увереност.