Выбрать главу

Чарли се прекатури на една страна и се надигна с пъшкане.

— Божичко, главата ми! — Огледа се наоколо. — Копеле! — изстена той, като видя Джем с тухлата.

— Заслужи си го, Чарли. Джем поне се опитва да ме защити. — Маги погледна Джем. — Чарли ме намери, с оня мъж. Идваше по уличката и ни видя там. Дойде и не направи нищо! Само стоеше и се хилеше!

— Не знаех, че си ти! — извика Чарли и се хвана за главата, защото от крещенето главата му запулсира. — Не знаех, че си ти — повтори той по-тихо. — Поне в началото. Всичко, което видях, беше кална рокля и тъмна коса. Много момичета имат тъмни коси. Не знаех, че си ти, докато ти не…

— Значи ще изоставиш всяко друго момиче в беда, така ли? Както направи с Мейси в конюшнята — просто си тръгна, страхливец такъв!

— Не съм страхливец! — изрева Чарли, забравил за ужасното си главоболие. — Току-що помогнах на Мейси!

Споменаването на сестра му напомни на Джем как тя рецитираше песента на мистър Блейк в тълпата.

— Отивам при Мейси — заяви той, — да се уверя, че е добре. — Мушна факлата в ръката на Маги, която го гледаше объркана.

— Не искаш ли да чуеш останалата част от историята? — попита тя.

— Вече я знам. Знам какво ти е направил.

— Не, не знаеш! Не беше това! Аз го спрях! Имаше нож и когато се качи отгоре ми и разкопча панталоните си, ножът падна и аз го грабнах и… и…

— Заби го в гърлото му — довърши вместо нея Чарли. — Наръга го, като че беше прасе. Трябваше да видиш кръвта, която шурна! — Говореше с възхищение в гласа.

Джем се вторачи в Маги.

— Ти… ти си го убила?

Маги стисна зъби и промълви:

— Защитавах се, както ти току-що постъпи с Чарли. Не изчаках да видя дали съм го убила, избягах. Трябваше да изхвърля дрехите си, изцапани с кръв, и да открадна други.

— Аз обаче изчаках — промърмори Чарли. — Видях го как издъхна. Мина много време, докато умре от загуба на кръв.

Маги погледна брат си и нещо проблесна в главата й.

— Ти си взел лъжичката от него, нали така?

Чарли кимна.

— Мислех, че е негова. Не знаех, че е твоя.

— Още ли е у теб?

— Продадох я. Беше чаена лъжичка. Взех й добри пари.

— Парите са мои.

Ударът по главата, изглежда, беше притъпил заядливостта на Чарли и той не се наежи.

— Не са у мен, но ще имам да ти давам.

Джем не можеше да повярва, че обсъждат чаени лъжички и пари след историята, която чу. Маги беше престанала да трепери и се поуспокои. Но сега Джем се разтрепери.

— Отивам при Мейси — повтори той. — Тя ще има нужда от мен.

— Чакай, Джем — каза Маги. — Няма ли… — Тя се вгледа в него с умоляващ поглед. Хапеше устни и Джем потрепери от мисълта, че само преди няколко минути ги е целунал, целунал е убийца.

— Трябва да тръгвам — рече той, като пусна тухлата и закрачи несигурно в мрака.

— Чакай, Джем! Ще дойдем с теб! — извика Маги. — Не искаш ли поне факлата?

Но Джем вече беше стигнал до Улицата на главорезите и се затича по нея. Краката му сами намираха пътя за дома, защото главата му беше празна.

8

Когато стигна комплекса „Херкулес“, тълпата се беше разотишла, но навсякъде имаше следи от неотдавнашните схватки — тухли, буци пръст и тор, пръчки и стъкла от изпочупените прозорци на всички къщи. Обитателите им се бяха обединили и обикаляха заедно да възпират крадците да се възползват от лесния достъп, предлаган от зейналите дупки на прозорците. Пред къщата на мистър Блейк имаше карета.

Къщата на мис Пелам беше ярко осветена като кръчма, сякаш тя се опитваше да прогони всяка сянка на съмнение от стаите си. Когато Джем влезе, чу гласа на баща си в предната й стая и треперещия й глас, който го прекъсна:

— Съжалявам за болестта на дъщеря ви, но и при най-добро желание не мога да позволя на симпатизанти на революционерите да останат в тази къща и един ден. Честно казано, мистър Келауей, ако не беше мразовита зимна нощ, вече щяхте да сте на улицата.

— Но къде да отидем? — попита умолително Томас Келауей.

— Да бяхте помислили за това, когато отказахте да подпишете декларацията, и то пред всички. Какво ще си кажат съседите?

— Но мистър Блейк…

— Мистър Блейк няма нищо общо с това. Той ще си плати собствената цена. Вие не подписахте и затова няма да останете тук. Искам да си стегнете багажа до утре на обяд. Сутринта ще се отбия до Сдружението и съм сигурна, че ще имат голямо желание да ми помогнат, ако още не сте се изнесли, когато се върна. Всъщност, ако не бяха така грубо нападнати тази вечер, щяха да са тук сега, вместо да преследват разбойници. Къде е синът ви, мога ли да попитам?