За доброволците програмата беше казармена, облякоха ги в униформи, раздадоха им калашници и почнаха строева и всякаква военна подготовка, с ударение на строевата. От само себе си се разбира, че Данчо и другите доброволци най-много тренираха маршова подготовка, тържествено преминаване под разветите знамена пред биг боса на Ирак. Повечето от тренировките бяха на преминаванията. Защото Садам всеки ден ги инспектираше и приемаше строя доставяше му удоволствие да гледа строя на яки запотени мъжаги, пък, както се знае, той имаше двадесет и пет двойници, та по двадесет и шест пъти на ден Данчо и другарите му доброволци тържествено маршируваха пред Садам. Вие имате ли представа какво е маршировка в Багдад, там е пек, ад, и да набиваш крак средно през половин час пред някакъв мустакат чичко, който те гледа важно, строго и любовно. Ужас! На всичкото отгоре никакъв алкохол, водата, тя само за миене става. Слюнката ти се спекла в устата, в очите ти песъчинки от пустинята, кубинките ти парят разранените табани, уригваш си изтънко на вечния и неотменен мазен овчи пилаф, а стомахът ти подлярски прави: ра-а-а-ки-и-и-й ка-а!… Я по-добре да идват янките и да донесат демокрацията, като не забравят и алкохолеца…
И те дойдоха. Със себе си донесоха шок и ужас, бомби и снаряди, ракети и самолети, танкове и бетеери, оръдия, картечници и автомати. Данчо и другите доброволци се разбягаха, от само себе си се знае, че се разбягаха пет минути, след като се разбяга революционната гвардия, която беше заела картечни позиции в тила на доброволците. Един вид морална подкрепа. То си беше за разбягване, отпред американците напират, отзад революционната гвардия подпира…
Без да пукне и един куршум, Данчо също избяга, бяга около петдесет километра и се скри в територията на една малка петролна рафинерия със собствени петрокладенци. По пътя, бягайки, сполучи да задигне радиокасетофон, кола, телевизор, шевна машина. Настани се в рафинерията и си се скатаваше няколко дни, докато не улови „Хоризонт“ с радиокасетофона. От българските новини разбра, че България е съюзник на американците. Значи и той е съюзник и трябва да се възползва от това. И добре че разполагаше със шевна машина!…
Уши той българския национален флаг в десетки бройки и го накачи по всички краища на петролната рафинерия. Даде една туба бензин на един изучен БААС-ист, който бягаше от американците и оня му написа на английски: „Добре дошли братя по оръжие! Съюзническа България ви поздравява! Първа Българска Петролна Колония е готова на конкурентни цени да подпомогне братята янки по оръжие.“ Избродира всичко това Данчо на един транспарант с ярки жълти букви и го закачи на главния портал. Освен това преправи иракската си военна униформа. Дотолкова я преправи, че заприлича на български офицер — полковник от ВКР. И с трепет зачака янките…
От тоя си трепет Данчо не разбра кога са минали американците. Дали от знамената и транспаранта, но нито един снаряд не падна в рафинерията, даже ни един келяв „СТЕЛТ“ не се заблуди да си хвърли умната бомба по неговата петролна работилничка, както Данчо обичаше наум да нарича овладяната територия на Първа Българска Петролна Колония. „Работилничка“ й викаше той, защото беше малка. Малка, малка, ама напълно автоматизирана, роботизирана и сам човек може да се оправи с нея. При това на всички копчета и ръчки имаше обяснения с тлъсти букви, които завършваха със „Сделано в СССР“. За преминаването на американците и за падането на Садам и революционната му гвардия Данчо разбра по свободната и спокойна продажба на черния пазар на всякакви стоки, включително и забравения от дълго време алкохол. Оттук нататък за Данча настъпи лайф из лайф. На черния пазар той въведе твърда разменна цена, и то цена народна: 20 литра, туба бензин, керосин или нафта за 10 грама алкохол. И пак под две кила твърдо гориво на ден Данчо не падаше. А как обичаше да черпи, я с ракия, я с пиво, я с бензин, дизел или керосин. Така Данчо се чувстваше важен, чувстваше се господин. На ден нашенецът изразходваше годишното производство на „ПЛАМА“ — Плевен. Лека-полека арабският народ, а и Данчо, свикнаха с размяната, с размяната свикнаха и стараещите се да са незабележими американски окупационни части. Докато един ден БААС-истките партизани не взривиха колоната цистерни с гориво на окупационната американска част, която се беше разположила в близост до района на Първа Българска Петролна Колония. И американците останаха без гориво. Тогава те влязоха в рафинерията на Данчо с цели две цистерни. Едната му оставиха на него, а във втората си напълниха сами гориво. Когато си заминаха и изтрезнелият от уплах Данчо, долови аромата, що се носеше от оставената цистерна, той едва не припадна от нега. От цистерната се носеше ефирния, нежен аромат на „Бърбан“ от Кентъки…