От цистерната Данчо само се подаваше, за да подпише фактурите, които интендантите на чичо Сам му поднасяха. Как не се удави в тая цистерна, ама як българин, даяк на пиене! Колко гориво източи чичо Сам, нашенецът не разбра, а и защо ли му е да знае, те, американците, и сами се обслужваха, а Данчо им намигаше, „как ви прекарах!“, но пък те, колчем минеха покрай цистерната, отдаваха чест на Данчо и на българския трикольор, който Данчо беше препасал. Вечно пияният български офицер, полковник, кефеше янките, та чак един от тях си направи снимка с Данчо за спомен. Тази снимка се изпрати в Канзас и оттам по неведомите пътища Божи влезе в интернет. В интернет я откриха българските разведки, които, за да убият времето, по стар навик, събираха сведения за чичо Сам. След като си преведоха екзотичния текст, съпровождащ фотографията, куките изпаднаха в религиозен ужас и заприпкаха при бате В. Бате В. отпърво не повярва, ама после отиде при вътрешния. От своя страна вътрешният изприпка при външния, той пък прибяга до военния, а после и тримата заедно, като взеха със себе си социалната и евроинтегралката за кураж и опора, отидоха при Негово Величество премиера. На човека му щръкнаха опадалите коси. После рече: „Требва да мислим позитивно. Вервайте ми! и по стар навик добави: Ще изтаврези и ще се прибере до 800 дни.“ Разпусна ги да мислят позитивно и после се почеса по олисялото теме. Врътна някакъв телефон, говори с някакъв свети отец, който от своя страна го помоли да изчака, за да се консултира с шефа си. След консултацията с шефа светият отец се обади на Негово Величество премиера, а той се обади на военния. Военният от своя страна се обади на външния. Външният се обади на вътрешния, той пък от своя страна се обади на бате В. Бате В. според съвета на шефа на светия отец, се срещна край гроба на дедо с голямото Бате, най-вещият специалист по подобни цистернови дипломатически скандали, говориха там около час. После бате В. се обади на спецотряда със специално назначение и след малък успешен десант Данчо го докараха в България барабар с цистерната. По никакъв начин не можаха да го извадят оттам, докато не я изпи до последната капка…
После да се не чудите защо янките бързат да ни приемат в НАТО преди да сме станали европейци, но пък защо САЩ не се ангажират с изплащане на иракския дълг към България? Заради пияницата Данчо. В НАТО ще го използват, я като огнепръскачка, я като резервоар за течно гориво на балистична ракета. Пък за дълга подозирам Данчо да е подписал и да го е продал на янките срещу пиене. Те да не са луди да плащат два пъти, още повече че имат документ от Първа Българска Петролна Компания, черно на бяло го имат…
Колкото до Данчо, той пак разказва истории из шуменските кръчми и пак го черпят, няма да го оставят да умре от жажда я!
Август 2003 г. Шумен
ГОЛАТА ИСТИНА
(Житие, кариера и мечтание грешною Палину)
Ох! Ох, мон диьо! Трудно е да си хубава и недостъпна жена, много е трудно! Аз почти успявам. Но още по-трудно е да слезеш от кон на магаре. Аз не слязох, по-скоро устремно десантирах надолу. Неудобно е от шеф на градското кино и кандидат-шеф на медия — градския радиовъзел, да мутирам в селска учителска директорка, някъде там, в забравеното от Бога и далече от очите на Царя село Южно ветрово. Какво по-голямо падение за достойнството ми! Какво по-голямо незачитане на способностите ми! А те, способностите ми, са уникални: 70/60/90, идеал за подражание, като на манекенка! Аз някога манекенка не можах, за съжаление, да стана, но дъщеря си ще я направя! По мое време нямаше училища за манекени и се принудих да потърся друго перспективно училище. Едва успях, трудно макар, но завърших ВПИ и станах учителка по Български език и литература. Филоложка! За правописа и правоговора си съм сигурна, едва ли във ВПИ биха могли да ми повлияят или да ме научат на нещо, аз всичко си знам, но все пак сега съм дипломиран учител по БЕЛ. След дипломирането си успях да се включа и в петнадесетдневни курсове за журналисти и впоследствие станах репортер в градския радиовъзел. Занизаха се дни, започнах да правя кариера. После стана Десети ноември, стана Демокрация, появиха се Политиците и Парламента, Избори и други подобни неща, които народът тепърва ще трябва да усвоява, но тези неща на мен са ми присъщи. Разбира се, че кариерата, която следвах стъпка по стъпка с все по-къса пола, с все по-увеличено деколте и с други такива крачки, за да успея и стана гранд журналист, тя, кариерата ми пропадна. Не би! Ето ме с десет години по-стара, в безпътица, без кариера и с поувиснали, макар и манекенски, мерки. Въпреки всичко това, аз все още вървя, това в очите на мъжете го чета. Е, щом вървя — да тръгвам!