P. S. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
09. 07. 2002 г. Шумен
СЛЕД ПИЯНСТВОТО НА СЕЛСКИЯ КМЕТ
Най сетне станаха изборите, в които ние, истинските демократи, победихме, избори, за които с цената на всичко се готвихме и от които толкова много получихме: цялата власт без остатък и при това с импотентна опозиция…
Да станеш селски кмет, и то на две села, не е шега работа, ама да те изберат с 80% от гласовете, си е направо върха. Ами как не, то и опозицията взела, че се объркала и гласувала за мен. Ето така, кой не повярва — аз най-малко, избраха ме за селски кмет. Млад идеалист, наивник на 25 години, втурнах се да оправям света, че и двете села. Резултатът от това оправяне е, че развалих себе си, опадаха ми зъбите, порасна ми коремът и ми окапа косата от нерви. Работата като кмет не ми тежеше, бях професионално подготвен още от времето преди Десети ноември, когато кметовете се назначаваха. Дори мога да кажа, че се опивах от кметската работа, от властта, от възможностите, които тя дава. Така че бях нещо като хронично пиян, но в крайна сметка изтрезнях. Изтрезнях от студения душ, с който ме заля селянинът. Отрезви ме андрешковщината, хитърпетърщината и байганювщината на селянина, когото ние, властниците, принуждаваме да хитрува, за да оцелява. Отрезвен с тежък махмурлук, намразих професията на властупражняващия. Тя ме сблъска с грозното във властта, с нихилистичното й отношение към българския гражданин, превръщайки го в поданик. Не можейки да простя на себе си и на власта, изпълнението на мандата ми се превърна в низ от неприятности, днес неприятни спомени, от които бягам, единствено пазя добрия спомен за хората, с които работих, и за веселия Хитър Петърски номер, който тези мои хора ми погодиха…
От пазара изчезнаха цигарите. Обвиняваха руснаците, че ги изкупили, за да платят с тях вътрешния си дълг към руския народ, натрупан за 80 години съветска власт. Обвиняваха турците, че ги изпушили за 500 години османско присъствие на Балканите. А че присъствието им е вече 700 години, никой не се сети. После обвиняваха производителите, после търговците, даже преработвателите. Никой обаче не потърси вината в пушачите, които ги изпушиха. Изпушиха и държавния резерв, изпушиха и валутния резерв и натрупаха външен дълг в размер на трилиони тонове цигари, изпушени на муфта вън от България. Така си е, нали е казал селянинът, муфта рак не хваща, не хваща — ама хвана. Хвана рак не, ами по-лошо — хидроцефалия. Едни големи глави, едни властници, да се чудиш от кое партийно бюро ги извадиха. И понеже ги извадиха от партийните бюра, те се наредиха в бизнеса, а ние стоим без цигари. Макар и кмет, селски първенец, дето се вика представител на държавната власт, аз заклет пушач останах, като хиляди други без цигари. Солидарен с жадния за цигари страдалец, в една хубава събота реших да не пуша, не пуших ден, не пуших два, ама на третия, като ми се допуши, че и уикендът свърши и трябва да се ходи на работа. В понеделник бях на работа без цигари, разбира се. Пообиколих мегдана, дано някой се натегне и да ме почерпи с цигара, пък то няма никой, като че ли събор има в село и всички се изпокрили, да не би гости да им дойдат. Влязох в магазина, сред празните рафтове, полегнала като Тудора от песента, румената магазинерка изцъка с уста — няма цигари. Над нея въздушната струя от вентилатора поклащаше лозунга: „Нармаг — благоденствие и търговия.“ С две думи, цигари няма, само благоденствие за хидроцефалите. Дълго обикалях из селото, докато срещнах бай Колю Кулаксъза и с кметски маниер му прибрах цигарите, след което забързах да търся огънче на работното си място. Нахълтах в кметството, там секретарката и сътрудничката ми пият кафе и обменят ценни идеи по проблемите, свързани с възможността да платиш ток, вода, телефон, парно, дрехи за децата, храна и прочие неща от заплатата си, без да си хидроцефал или касоразбивач. „Де е Запрянка?“ — запитах унесените в разговор чиновнички. „Свърши си работата за днес и я пуснах“ — отвърна моята сътрудничка Дечева. Ядосах се. „Тогава ти, моят сътрудник, дай ми кибрит или запалка!“ — и като трактор през угар преминах и влязох в кабинета си…