Не, не си мислете, че подадох оставка — чак толкова смел не съм. Пък и всъщност нищо лошо не се беше случило. А и от кметска заплата човек отказва ли се?…
Този епизод от кметуването ми, който завинаги запомних, беше причина да се откажа от кариерата, това беше и изтрезвяването ми. Има го Българския Гражданин, жив е, и вий с големите глави, хидроцефалите, да сте живи, идват избори, след тях идват нови и винаги ще има избори, както и вас ще ви има винаги, защото не можеш да упражняваш власт и да останеш чист! Властта цапа! Особено ако си склонен към изпущане и наакване. Но винаги ще я има и защитната реакция на Народа.
2. 06. 2001 г.
КАТАСТРОФАТА
„Какво ли правя в тази мръсна кръчма? Какво правя сред тия хора — ухилени пияни муцуни, себедоволни като… Наздраве, наздраве!… И аз съм като тях. Ето, мълчаливо им се усмихвам, казвам им «наздраве», сигурно съм един от тях. Как можах да стигна дотук? Какво?! Какво ми говорят тия всичките едновременно? Какво искат от мене?! Чакай, чакай! Всички си били разказали историите, само аз съм мълчал като д… Какъв речник! Значи така! Всички искат да им поръчам питие и да съм им разкажел историята на живота си… Защо ли пък не! Нека да чуят историята ми. Всъщност наистина с какво ли се различавам от тях? Просто един от тях ще си разказва историята — Аз…“
— Сервитьор, ако обичате, моля, поднесете на господата и дамите питиета! Но защо ставате вие? Ах, псевдонимът ви бил такъв. Нямах предвид вас. И така, ако сме готови, мога да започна своя разказ. Преди около две години завърших образованието си, специалност държавен мениджмънт, в Юридическия факултет на СУ. Кандидатствах на няколко пъти за работа, но поради една или друга причина кандидатурата ми пропадаше. Докато преди малко повече от година кандидатствах за директор на О-ската болница. Тя макар и много голяма, не беше областна, далече е от населени места, и както впоследствие разбрах, била в положение на необявен фалит. Навярно заради този факт нямаше други кандидати за длъжността… Да, господине, аз съм директорът на болницата, да същият, на когото казват Лорда. Защо ми казват така, не зная, може би защото съм млад и може би защото като студент се издържах като фотомодел или може би заради маниерите и стилното ми облекло, но заслугата за това се дължи на възпитанието, което съм получил от родителите си, а тази заслуга е изцяло тяхна…
Получих назначението и от здравното министерство ме свързаха с временно изпълняващия длъжността директор. Колегата, с когото разговарях по телефона, явно много се зарадва, навярно бързаше да се освободи от бремето на управлението на болницата, защото предложи да изпрати служебната кола, за да ме вземе и докара чак от столицата. Разбира се, че отклоних предложението, но се уговорихме да тръгна със следващия влак и колата да ме чака на ЖП гарата в областния център… Питате защо съм толкова обстоятелствен? Това е, за да мога да ви въведа в историята.