На другия ден бях неприятно изненадан от секретарката си, която се опита да пробута за одобрение разхода за банкета, тоест дружеската почерпка се превръща в служебен банкет. Естествено че, реагирах остро, не обичам да ме лъжат, и след като й заявих, че това деяние ме кара да се замисля над нейната бъдеща кариера под мое ръководство, тя се разплака и си призна, че винаги така постъпвали. Това „винаги така“ ме смути и ме накара още веднъж да прегледам документите, които бях подписал. Бях изненадан, като видях, че в купа хартии, подписани от мен има акт за смърт. Наредих да повикат д-р Бръчков и впоследствие той ми обясни, че това е мое задължение по закон — аз като длъжностно лице по гражданското състояние в болницата трябвало да подписвам актовете за раждане и смърт. Тогава пожелах да видя заключението на патологоанатома. Такова нямаше. Озадачен, запитах секретарката защо няма заключение. От нея разбрах, че патологоанатома отказал да подпише заключението, написано от лекуващия лекар. Той подготвил друго, основаващо се на аутопсията, което пък лекуващият лекар отказал да подпише. Наредих въпросните двама незабавно да дойдат при мене с докладите си. По време на обясненията им избухна грандиозен скандал, тогава ги помолих и двамата да излязат навън, за да се успокоят и след пет минути да влязат при мен и свързано да ми обяснят за какво точно иде реч. След пет минути научих, че става въпрос за смъртта на онази жена, която пострада завчера при катастрофата, на която станах свидетел. И двамата бяха единодушни, че смъртта на жената беше вследствие направената й от д-р Симова инжекция, но лекуващият лекар се опитваше да прикрие некомпетентността на докторката, воден от криворазбрана колегиалност и интимните си отношения с въпросната лекарка. Това, последното, го заяви възрастният патолог, но беше контриран с обвинението, че е вбесен, защото не успял да си получи, каквото си търсел от доктор Симова. Тук нервите ми не издържаха и изгоних от кабинета си и двамата, след което свиках съвещание с всички служители, заинтересовани от случая, включително завеждащите отделения, главният лекар, завеждащите административни служби и прочие ръководни служители в болницата. На съвещанието стана ясно, че недостатъчната компетентност на виновната лекарка, нейната небрежност, прибързаноста й, алчността й, подкупността й и още много неща отдавна са направили невъзможно оставането й на работа в болницата.