Минаха изборите и аз пак съм депутат. Избра ме, бе, пак ме избра, мамка му проста и избирател! Хич не се и надявах, а пак ме избрахте! И ето ме! Пак в парламента се натарактиках! Сега — в опозиция, но затова пък — с имунитет, и верно, че положението е много нафилчено, но за четири години имунитет, има да кобургясваме! Пък после ще видим! Как ще я караме занапред! Но пък мен що ми е, аз съм се натарактисал от приватизацията. Вий сте тука в кварталната кръчма, пък тия, дето са навън, те да му мислят. Ама и те му намериха лесното, откак падна Шенген. Едни — в Канада, втори — в Гърция, трети — на всеки километър по света. И както е тръгнало, няма да има кого да управляваме, но нали сме се натарактисали, ще си внесем японски пенсионери, хем ще си плащат, хем и са дисциплинирани, не са като нас. НЕ СА!
3 декември 2001 г.
МОДЕРНА ИСТОРИЯ
Валдес беше потънал до шия в презрението на околните и в дългове. Бог отдавна беше изоставил негодното си и безжизнено творение. На сатаната явно също не му беше до Валдес. Обърнатият кръст безжизнено и някак импотентно висеше на превития му костелив врат. Неспособен да се справи със ситуацията Валдес смяташе да сложи край на нещастния си живот. Приятелката му, отчаяна от половата му немощ и от жаждата му за безконечни и много скъпи разговори по секс телефона, му би шута. Как да се живее? Какво да се прави? Няма пари, не дават на заем, няма възможност за секс телефон, а и истинският секс е недостижим — всъщност това беше проблемът на Валдес. Проблемът, който бъркаше в извратеното му съзнание, който го караше да словоблудства и сквернослови, проблем, от който само магистралката можеше да го извади и да го накара да се почуства желан, велик, особенно надарен, богат, смел, силен, красив, все неща, които не беше и които изветряваха след няколко часа и го оставяха сам и нещастен, при това обикновено подмокрен и по бебешки изцапан. Както винаги след всеки трап, в който попаднеше, а това му се случваше често, идваше и прозрението…
То винаги беше едно и също. Трябва му жена! Защото той беше убеден, че жените са двигатели на живота, те не само дават живот, но чрез тях можеш и да направиш кариера…
Тя трябва задължително да е млада, ще рече глупава, за да може да я обсеби и манипулира, хубава, за да може с физиката си да му пробие път в живота, богата, за да може да го издържа, и задължително трябва да има телефон, това защо, Валдес си го запази в тайна. А да, задължително тя, тоест бъдещата му жена, трябва да бъде от някакво възвишено, благородно семейство, да е чадо на известни хора, които от морално-етични съображения и от страх, и срам пред един публичен скандал ще го оставят с телефонната слушалка в ръце, с две думи, няма да му попречат да се изяви на попрището жизнено, дори ще се чувстват длъжни да му помагат. Облян в подмокрено и още нещо, Валдес възмечта. Нещо повече, той се сети за едно жълтоклюно пате, което точно отговаряше на всички изисквания: наследница на няколко жилищни имота, на интелектуалци родители, на дядо и баба реститути. Дядото Бог си го прибрал, бабата инфантилизирала се от грижи за имотите, седнала над дюшека с парите, които чакат Валдес, толкова лесна за манипулация, че внучката сама, без вещото наставление на Валдес, си я джобеше. Бащата, Бог да го прости. Единствено майката не можеше да се побере в плана за действие, но важна беше жълтоклюната патка, която щом се опитоми, ще започне да снася златни яйца, а майката от хорски срам ще се примири…