Викарият подскочил като ужилен. Като повечето викарии и той имал доста ниско мнение за куратите, а на Огъстин винаги гледал като на стоящ дори още по-ниско в стълбицата на тази презряна класа.
— Какво! — креснал той.
— Колко хубаво! — засиял епископът. — Бих казал, че отдавна не съм чувал по-приятна новина.
— Дъщеря ми! — не можел да дойде на себе си викарият. — Моята дъщеря да се омъжи за някакъв си курат!
— Ти, Мутро, също беше курат!
— Да, ама не такъв.
— Не, не си бил такъв и това е вярно. Нито пък аз. Де да бяхме! Трябва да ти кажа, че досега не съм срещал такъв забележителен младеж. Известно ли ти е, че няма и час, откак той ме отърва с несравнима лекота от един огромен рунтав пес на черни петна и с усукана опашка? Бях хванат натясно от въпросното псе, Мутро, когато този младеж се появи и със забележителна находчивост и точност на попадението, които колкото и да хваля, никога няма да им отдам дължимото, улучи нападателя ми точно където трябваше и начаса го прогони!
По всичко личало, че викарият се борел с някакви силни чувства. Очите му се изцъклили.
— На черни петна ли, каза?
— Гарваново черни. Бих казал, по-черни от сърцето под тях.
— И той го улучи по носа?
— По носа!
Викарият протегнал ръка.
— Мълинър, не знаех за този случай. В светлината на фактите, които току-що ми бяха разкрити, трябва да заявя без колебание, че всички възражения от моя страна отпадат. Имам зъб на това куче още от третата неделя преди велики пости, когато то впи зъби в глезена ми, докато се разхождах нищо неподозиран], край реката и съчинявах проповед за някои тревожни прояви на духа на така нареченото съвремие. Вземи Джейн! Имате благословията ми и дано бъде щастлива, както заслужава съпругата на подобен мъж!
Разменили си още прочувствени слова, след което епископът и Огъстин излезли от къщата. Епископът бил замислен и мълчалив.
— Много съм ти задължен, Мълинър — обадил се той най-сетне.
— О, смятате ли? — учудил се Огъстин.
— Да, убеден съм. Отърва ме от страшна участ. Ако не беше скочил през прозореца точно в този момент, щях да фрасна скъпия си приятел право по носа. Много бях раздразнен.
— Добрият ни викарий понякога може да извади човек от кожата — съгласил се Огъстин.
— Юмрукът ми вече беше стиснат и пресмятах замаха си, когато ти ме спря. Дори въображението ми отказва да възпроизведе последствията, ако не беше проявил нехарактерните за годините си такт и дискретност. Можех дори да бъда лишен от сан — потреперил той при тази мисъл въпреки топлия ветрец. — Никога вече нямаше да посмея да се появя в любимия си клуб. Но хайде — потупал той Огъстин по рамото. — Да не правим догадки какво е можело да се случи. Разкажи ми нещо за себе си и за очарователната дъщеря на скъпия ми приятел. Много ли я обичаш?
— Неимоверно много.
Епископът станал тържествено сериозен.
— Помисли си добре, Мълинър. Женитбата е сериозна работа. Не се хвърляй стремглаво, без да размислиш както трябва. Аз самият съм женен мъж и макар да съм благословен от съдбата с изключително предана другарка в живота, понякога все пак съм склонен да мисля, че един мъж си е по-добре като ерген. Жените, Мълинър, са малко особени.
— Така е — съгласил се племенникът ми.
— Моята скъпа съпруга е прекрасна жена. И както никога няма да се уморя да повтарям, свястната жена е чудно създание, склонна да твори добро при всякакви обстоятелства — прелестна в младежката си привлекателност, прелестна през целия си живот с красотата на своето сърце. И все пак…
— И все пак?
Епископът се позамислил. Посгърчил се леко с болезнен израз на лицето и се почесал между лопатките.
— Ами ще ти кажа. Днес е хубав топъл ден, нали?
— Да, времето е доста меко.
— Ясен летен ден, благословен от умерен западен ветрец. И въпреки това, Мълинър, вярвай на думите ми — жена ми настоя тази заран да си надяна зимното вълнено бельо. Действително — въздъхнал епископът, — „каквото е златна брънка на носа на свиня, също е жена хубава, но безразсъдна“ — Притчи, 11:21.
— Двайсет и две — поправил го Огъстин.
— Да, вярно. Та бельото ми е от дебел вълнен фланелен плат, а кожата ми е изключително чувствителна. Би ли ми направил една услуга, — скъпи приятелю — почеши ме по гърба с острието на бастуна си. Мисля, че това ще облекчи страданието ми.