— Но, добри ми стари епископе — съчувствено произнесъл племенникът ми, — това не бива да се допуска!
Ала епископът само поклатил тъжно глава.
— Нямаше да говориш така безразсъдно, Мълинър, ако познаваше жена ми. Няма инстанция, която да обори постановленията й.
— Глупости! — възкликнал жизнерадостно Огъстин. Надникнал през клоните на дърветата към мястото, където госпожа епископшата, придружена от Джейн, разглеждала през лорнета си една азалия с полагаемата се смесица от сърдечност и снизхождение. — Ей сега ще ви уредя въпроса.
Епископът се вкопчил в ръката му.
— Момчето ми! Какво си си наумил?
— Ще разменя няколко думи със съпругата ви и ще повдигна въпроса като пред разумна жена. Дебело вълнено бельо посред лято! Що за глупости! Та това е нелепо! Не съм чувал по-голяма дивотия.
Епископът само се облещил сразен насреща му. Той вече бил обикнал този момък като собствен син и като го видял как се хвърля с леко сърце в челюстите на гибелта, душата му била пронизана от жал и болка. Много добре знаел в какво се превръща жена му, когато дори и най-високопоставени личности в кралството се опитвали да й противоречат, а този момък бил само един прост курат. След миг тя ще го погледне през лорнета си, а Англия била осеяна със съсухрените останки на курати, погледнати през лорнета на госпожа епископшата. Той бил виждал със собствените си очи как се сгърчват като охлюви, хвърлени в посолена вряща вода.
Горкият човек затаил дъх. Огъстин тъкмо се бил изправил пред госпожа епископшата, а тя вече вдигала лорнета си.
Епископът затворил очи и се извърнал, за да не гледа. И изведнъж — след много години, както му се сторило — до слуха му достигнал жизнерадостен глас. Той се обърнал и съзрял Огъстин, който се връщал при него с бодра пружинираща крачка.
— Всичко е наред.
— На… наред? — заекнал епископът.
— Да. Каза да се преоблечете. Епископът се олюлял.
— Но… какво й каза? Какви доводи пусна в ход?
— Само й изтъкнах колко е приятно времето и я поразвеселих…
— Поразвесели я!
— И тя се съгласи с мен най-дружески и сърдечно. Покани ме да ви гостувам в най-близко време.
Епископът се вкопчил в ръката на Огъстин.
— Момчето ми! — прошепнал той с пресекващ глас. — Ти няма да ни гостуваш. Ти ще дойдеш да живееш при нас! Постъпи при мен като секретар и сам си определи заплатата. Щом възнамеряваш да се жениш, значи, трябва да ти увеличим заплатата. Стани ми секретар, момчето ми, и никога не ме оставяй! От години вече ми трябва някой като теб!
Огъстин се прибрал в квартирата си късно вечерта, тъй като го поканили да остане да вечеря във викарията и бил душата на веселата малка компания.
— Имате писмо, сър — услужливо го посрещнала госпожа Уордъл.
Огъстин взел писмото.
— Съжалявам, но скоро ще трябва да се разделим, госпожа Уордъл.
— Ах, сър! Ако мога да направя нещо…
— Не, не, не е това. Епископът ме взема за свой секретар, та ще трябва да преместя четката си за зъби и гетрите в Двореца, нали разбирате.
— Бре, бре! Че вие сам може да станете епископ, както сте тръгнали!
— Възможно е — небрежно отвърнал Огъстин. — Напълно е възможно. А сега ме оставете да си прочета писмото.
И той го отворил. А докато четял, по лицето му се изписала замислена намръщеност.
Скъпи Огъстин,
Бързам да ти пиша, за да те известя, че поривистият характер на леля ти е довел до една изключително сериозна грешка.
Тя ме уведоми, че ти е изпратила вчера по пощата едно шише от моята пробна серия „Живогон“, което измъкнала без мое знание от лабораторията ми. Ако беше споделила с мен намеренията си, щях да предотвратя злощастното недоразумение.
Мълинъровият тоник „Живогон“ е замислен в два варианта — А и Б. Първият е мек подсилващ сироп, предназначен за не особено здрави човешки индивиди. Но вариант Б е изобретен изключително за употреба сред животинското царство и целта за производството му бе да запълни една празнота, която от дълго време се усеща из цяла Индия.
Сигурно си чувал, че любимо занимание на индийските махараджи е да ходят на лов за тигри из джунглата, яхнали слонове. А напоследък много често удоволствието от подобни ловни забавления било нарушавано от отказа на слона да споделя възгледите на своя собственик по въпроса що е спорт. Много често при вида на тигър слоновете обръщали гръб и се прибирали на галоп у дома. Та аз изобретих втория вариант на Мълинъровия тоник именно с намерението да коригирам тази тяхна склонност. Една чаена лъжичка, примесена със закуската на слона, кара и най-свенливия екземпляр да изтръби гръмко и да се нахвърли, без да трепне, срещу най-свирепия тигър.