— Боже прави и ти, света богородице, майка на всички скърбящи, помогнете на Клерфе, на Фриджерио, на…
На изхода Лилиан се обърна. Жените на Маркети и на двама други състезатели вече бяха заели местата си със секундомери и бележници в ръце. „Не трябваше да го оставям“ — помисли тя и вдигна ръка. Клерфе се засмя и й махна в отговор. Той изглеждаше съвсем млад.
— А пък вие, свети великомъченици, направете щото гумите на конкурентите ни да се изтъркват два пъти по-бързо от нашите! — продължаваше да се моли треньорът,. а след това кресна:
— Готови за старт! Всички, на които не им е тук мястото, да излязат!
Стартираха общо двадесет коли. В първата обиколка Клерфе бе осми поред. Мястото му на старта не бе много удобно, а и при тръгването не бе достатъчно бърз. Сега се движеше залепнал плътно зад Макоти, за когото знаеше със сигурност, че ще атакува.
Фриджерио, Монти и Сакети бяха пред тях. Водеше Маркети.
В четвъртата обиколка на правата, която водеше нагоре към казиното, Микоти с форсиран до крайност мотор се промъкна покрай Сакети. Клерфе се залепи зад него, също форсира и задмина Сакети, едва ли не пред входа на тунела. Излизайки от него, Клерфе видя, че колата на Микоти изпуска гъст дим и губи скорост. Клерфе го задмина и започна да преследва Монти. Настигна го след три обиколки в острия завой покрай газхолдера и като териер увисна за задницата на колата му. [Газхолдер (анг.) — резервоар за съхраняване на газ, свързан с градската газопроводна мрежа. — Б. пр.]
„Още деветдесет и две обиколки и седемнадесет конкурента“ — помисли той, виждайки край трибуните, още една отпаднала кола до колата на Микоти. Треньорът му направи знак засега да не атакува повече. Изглежда, Фриджерио и Маркети, които не можеха да се търпят, вместо да спазват дисциплината в отбора, си бяха устроили двубой за сметка на фирмата и треньорът искаше да запази в резерва Клерфе и Майер III за в случай, че фаворитите съсипят колите си.
Лилиан виждаше глутницата коли да профучава покрай трибуните на почти всеки две минути. Достатъчно бе само да откъсне за малко поглед от трасето и докато се обърне, колите отново се появяваха на площада, но в малко по-различен ред, сякаш не бяха напускали мястото си, а само се придвижваха напред-назад, като в някаква огромна camera magica. „Как само успяват да преброят тези сто обиколки?“ — помисли си тя, а после си спомни за молещия се, потънал в пот и бълващ проклятия треньор, който размахваше пред състезателите разни табелки и флагчета, съобразно някакъв таен код. [Camera magica (лат.) — магически фенер, старинен уред за възпроизвеждане на цветни фигури, нарисувани на стъкло. — Б. пр.]
След четиридесетата обиколка Лилиан реши да си тръгне. Имаше чувството, че трябва веднага да отпътува, в същия момент, преди още да е свършило състезанието. Перспективата да види още шестдесет пъти незначителните размествания в реда на колите върху трасето й изглеждаше толкова безсмислена и такова губене на време, както й се бяха стрували и часовете преди заминаването й от санаториума. В чантата си имаше вече билет за Цюрих. Бе го купила сутринта, докато Клерфе за последен път обикаляше състезателното разстояние. Билетът бе за в други ден. Тогава Клерфе трябваше да отлети за Рим, като възнамеряваше да се върне оттам два дни по-късно. Самолетът му тръгваше сутринта, а влакът на Лилиан — вечерта. „Измъквам се. също като крадец — помисли тя, — като някой изменник. Така, както исках да се измъкна и от санаториума. Тогава наистина ми се наложи един разговор с Борис, но нима това ни помогна с нещо? Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин и че последният спомен, който си оставят, е осквернен от разправии, недоразумения и омраза.“
Тя отвори чантата си и потърси в нея билета. За миг си; помисли, че го е. загубила, и този миг бе достатъчен, за да се затвърди решението й. Зъзнеше въпреки жарките лъчи на лятното слънце. „Имам температура“ — помисли. Тълпата около нея закрещя. Долу на площада край синьото пристанище, приличащо на играчка със своите бели яхти, претъпкани от хора, една от колите-играчки изведнъж се отдели встрани и се промъкна покрай колата пред нея.
— Клерфе! — крещеше, ликувайки някаква обемиста дама до Лилиан, като пляскаше с програмата бедрата си, напиращи изпод басмената рокля. — The son of a gun made it! [Направи го, кучият му син! (анг.). — Б. пр.]