Един час по-късно Клерфе бе достигнал до второ място. Сега той хладнокръвно и безмилостно преследваше Маркети. Още не искаше да го изпреварва — за това имаше достатъчно време до осемдесетата обиколка, дори до деветдесетата. Засега възнамеряваше само да го преследва на няколко метра зад него, без да скъсява или увеличава разстоянието, докато съперникът му започне да нервничи. Не желаеше още веднъж да рискува с префорсирането на мотора — искаше Маркети да направи това, когато се опита да се отскубне от преследвача си. Маркети действително така и постъпи, но не постигна никакъв резултат и макар че не се случи нищо с колата му, стана неспокоен, което Клерфе веднага забеляза. Маркети започна да блокира пътя и завоите, опасявайки се, че Клерфе може да го атакува. Клерфе проведе няколко пъти лъжлива маневра, като си даваше вид, че прави опит да го задмине, без да има всъщност такова намерение. В резултат на това Маркети започна да следи с по-изострено внимание колата на съперника си, отколкото своята собствена и стана непредпазлив.
Те бяха взели преднина пред основната колона с цяла обиколка, а пред отделни коли — дори с няколко. Облян в пот, треньорът показваше на Клерфе табелки и размахваше флагчета, като с това му сигнализираше да не атакува Маркети. И двамата бяха от една „конюшня“, а достатъчно бе, че си бяха устроили двубой Маркети и Фриджерио — от това Фриджерио бе получил дефект в гумите и бе изостанал почти на цяла минута след Клерфе и след петима други състезатели. Сега по петите на Клерфе се носеше Монти, но все още не бе успял да се прилепи към колата му. Клерфе разчиташе, че ще може лесно да се отърве от него на острите завои, където бе по-бърз от Монти.
Те отново прелетяха през мястото на старта. Клерфе видя как треньорът призовава всички светии и в същото време му се заканва с юмрук да не се приближава толкова плътно до Маркети. Маркети бе направил на треньора гневен знак да задържи Клерфе. Клерфе кимна с глава и се отдръпна на разстояние една дължина на колата, но не повече. Той твърдо бе решил да спечели това състезание с помощта или без помощта на треньора. Искаше да получи наградата на победителя и се бе зарекъл, че ще я изтръгне. „Тези пари ми трябват — мислеше той — за бъдещето, за къщата, за живота с Лилиан.“ Несполучливият старт го бе забавил малко, но той бе повече от сигурен, че ще победи. Чувствуваше в себе си онова непоколебимо спокойствие, онова странно равновесие между крайна напрегнатост и душевна отпуснатост, което озаряваше съзнанието с увереността, че нищо лошо не може да се случи. Това бе някакво особено прозрение в бъдещето, което изключваше всякакво съмнение, всякакво колебание и малодушие. По-рано това чувство редовно обземаше Клерфе, но през последните години то често му липсваше. Това бяха редки мигове на върховно щастие.
Излизайки от един завой, Клерфе видя как колата на Маркети внезапно започна да „танцува“, завъртя се бързо и застана напреко на пътя. Раздаде се трясък и остро скриптене на чупещ се метал, по шосето плъзна черна маслена локва. Клерфе видя как две от колите пред него с огромна скорост се врязаха една в друга, след като се замятаха по намасления асфалт като пияни. Видя също как колата на Маркети като на забавена филмова прожекция съвсем бавно се преобърна, а Маркети полетя във въздуха и падна на земята. Стотици очи в него търсеха някаква пролука на шосето, през която да провре колата си, но такава пролука нямаше. Шосето изведнъж стана огромно и в същия миг се смали до микроскопични размери. Клерфе не изпитваше страх, единствено само направи опит да извие колата така, че да не се блъсне под прав ъгъл, а странично. В последния момент успя само да помисли, че трябва да освободи кормилото, но ръцете му закъсняха, той усети, как някаква сила го повдига от мястото му, за миг се почувствува безтегловен и тогава дойде ударът в гърдите и ударът в лицето и от всички страни над него се сгромоляса раздробеният на късчета свят. За секунда пред погледа му се мярна побелялото, разкривено от ужас лице на дежурния по трасето, а след това някакъв гигантски юмрук се стовари в тила му, в ушите му затрептя неясно бучене и всичко стихна.
Колата, блъснала Клерфе, отвори пролука всред хаоса от струпаните накуп автомобили и през нея се запромъкваха следващите коли. Те прелитаха една след друга, някои от тях започваха да „танцуват“ и загубили устойчивостта си, едва не засягаха разбитите машини. Метал се триеше в метал, разнасяше се скърцане и стържене, сякаш пострадалите автомобили стенеха.
Дежурният по трасето се прекачи с лопата в ръка през натрупаните покрай шосето чували с пясък и започна да засипва маслената локва, като отскачаше настрана всеки път, щом се приближаваше застрашителният рев на мотор. Появиха се санитари с носилки. Те извлякоха Маркети на безопасно място, вдигнаха го и го предадоха на други, които стояха зад барикадата от чували. Няколко агенти на автомобилните фирми прибягаха към мястото на аварията, размахвайки табелки със знак за опасност, за да предупредят останалите състезатели, но основната колона вече бе преминала и вече се дочуваше как се приближава наново. Някои водачи хвърляха бърз поглед наоколо, а други не откъсваха очи от лентата на шосето.