Колата на Клерфе не само се бе врязала в предните автомобили, но в нея самата се бе ударила машината на Монти. Монти бе пострадал незначително. Накуцвайки,. той се отдалечи от мястото на катастрофата. Клерфе продължаваше да виси в колата си, която ударът отзад бе сплескал и запратил в стената от пясъчни чували. Лицето му бе разбито, а гръдният му кош бе смазан от кормилото. От устата му струеше кръв и той бе в безсъзнание. От двете страни на пътя като мухи по къс кърваво месо се бе насъбрала тълпа и хората следяха с отсъствуващи погледи санитарите и механиците, които трескаво започнаха да изрязват с трион отвор в колата на Клерфе, за да се доберат до него и го измъкнат оттам. Една от катастрофиралите машини гореше. Огнеборци с пожарогасители бяха успели да я изтласкат по-надалеч и сега се опитваха да потушат огъня. За щастие бензиновият резервоар бе разкъсан при удара и това бе предотвратило експлозията. Но бензинът гореше, горещината бе нетърпима, а все още имаше опасност огънят да се прехвърли и върху останалите коли. Всеки две минути през мястото на злополуката прогърмяваше колоната от автомобили. Ревът на моторите, надвиснал изведнъж като мрачен реквием над града, започваше постепенно да нараства, докато се превърнеше в оглушителен тътен, и колите профучаваха покрай настръхналите метални развалини, сред които бе разпънат окървавеният Клерфе, осветен от бледите пламъци на догарящия пожар в късния следобед. Надбягването продължаваше, състезанието не бе прекратено.
Лилиан не можа да проумее изведнъж какво се е случило. Гласът във високоговорителя не бе ясен, сякаш се заглушаваше от собственото си ехтене. От вълнение спикерът бе застанал прекалено близо до микрофона. Лилиан схвана само няколко фрази — някакви коли претърпели авария и се сблъскали, защото изтекло масло на трасето от друга една кола. След това тя видя как покрай трибуните премина глутницата автомобили. „Сигурно не е нещо страшно, иначе щяха да прекратят състезанието — помисли си тя. Потърси да види колата с номера на Клерфе, но не я откри. — Той може вече да е преминал — помисли тя. — Не следих много внимателно.“ Сега от високоговорителя прозвуча малко по-ясно, че злополуката станала на Ке дьо Плезанс, където се сблъскали няколко коли — убити нямало, имало само ранени. Нови съобщения щели да предадат по-късно. Начело в класирането бил Фриджерио с петнадесет секунди преднина пред Конти, следван от Дювал, Майер III…
Лилиан се вслушваше напрегнато. За Клерфе не казаха нито дума, макар че до предишната обиколка бе втори. „Нито дума за Клерфе“ — помисли си тя и чувайки отново да приближава воят на колите, се наведе напред, за да види червената кола с номер дванадесет.
Клерфе не се появи и сред глухата тишина на ужаса, който обви Лилиан, се разля мазният глас на спикера: — Между пострадалите е и Клерфе, той ще бъде отнесен в болница. По всичко изглежда, че е в безсъзнание. Монти е получил наранявания в коляното и стъпалата. Маркети…
„Това не е възможно — противеше се нещо в Лилиан. — Поне не в това състезание-играчка, в този град-играчка е неговото пристанище-играчка и пъстрата му панорама-играчка! Сигурно има някаква грешка! Колата на Клерфе всеки момент ще изскочи иззад завоя, както тогава в състезанието Тарга Флорио, може би с известно закъснение, целият в натъртвания и отоци, но иначе здрав и невредим!“ Но докато си мислеше всичко това, Лилиан чувствуваше как надеждата й се разпада, преди още да се е укрепила в душата й. „Клерфе е в безсъзнание!“ — помисли тя и се залови за смисъла на тази дума. Та тя можеше да означава всичко!
Лилиан изведнъж разбра, че е напуснала трибуните, без сама да забележи. Вървеше към мястото на старта — може би бяха занесли Клерфе там. Щеше да го намери на носилка с наранено рамо или ръка, както при Тарга Флорио, смеещ се над нещастието си.
— Закаран е в болницата — каза треньорът, обливайки се в пот. — Пресвета божа майчице, свети Христофоре, защо тъкмо нас сполетя това зло? Защо не се струпа на конкурентите ни или… Чакай! Един момент!