Известно време Лилиан бе ходила на рентгеновите прегледи заедно с Агнес Сомервил. Бе наблюдавала как Агнес от красиво младо момиче внезапно се превръща в жив скелет, всред който клечаха и се протягаха като уморени животни белите дробове и стомахът, сякаш ръфаха живота й. Бе наблюдавала как скелетът се движи, как се навежда встрани и напред, как поема дъх и говори и знаеше, че и тя изглежда по същия начин. Това, че асистентът можеше да я вижда такава, докато слушаше дишането му в тъмнината, й се струваше като някакво необикновено безсрамие.
Сестрата се появи.
— Кой е преди мене? — попита Лилиан.
— Госпожица Савини.
Лилиан облече пеньоара си и последва сестрата до асансьора. През прозореца видя сивото небе.
— Студено ли е навън? — попита тя.
— Не. Четири градуса.
„Пролетта скоро ще настъпи“ — помисли Лилиан. Всичко й го напомняше — нездравият вятър фьонът, влажното кишаво време, тежкият въздух и почти задушаващата кашлица сутрин. От рентгеновия кабинет излезе Мария Савини. Тя тръсна глава и отметна назад черната си коса.
— Как мина? — попита Лилиан.
— Нищо не ми каза. В лошо настроение е. Как намираш новия ми пеньоар?
— Чудесна коприна.
— Наистина ли? Подари ми го Лизио от Флоренция. — Мария изкриви изхабеното си лице в усмивка. — Какво друго ни остава? Щом не ни се разрешава да излизаме вечер, трябва да се перчим тук с пеньоарите си. Ще прескочиш ли тази вечер, към мене.
— Не знам още.
— Госпожица Дюнкерк, професорът ви чака — напомни сестрата от вратата.
— Ела! — каза Мария. — Ще дойдат и другите! Получих девет грамофонни плочи от Америка. Фантастични са!
Лилиан влезе в полутъмния кабинет.
— Най-после! — каза Далай Лама. — Бих искал поне веднъж да сте точна!
— Съжалявам.
— Добре, добре. Температурната карта, моля? Сестрата му я подаде. Той я разгледа внимателно и зашепна нещо с асистента. Лилиан се опита да разбере какво говорят, но не й се удаде.
— Изгасете светлината! — каза Далай Лама най-после. — Обърнете се, моля, наляво … надясно … още веднъж …
Фосфоресциращото отражение от екрана проблясваше по плешивата глава на професора и в очилата на асистента. На Лилиан винаги й ставаше малко лошо, когато трябваше да диша дълбоко и да не диша — имаше усещането, че всеки момент може да загуби съзнание.
Прегледът продължи по-дълго от обикновено.
— Покажете ми още веднъж болничния лист — каза Далай Лама.
Сестрата запали лампата. Лилиан стоеше до екрана и чакаше.
— Прекарали сте два плеврита, нали? — попита Далай Лама. — Единият поради собствената ви немарливост?
Лилиан не отговори веднага. Защо я питаше? Та всичко бе описано в болничния лист. Или Крокодила бе издрънкал нещо и сега той искаше да раздухва стари истории, за да й направи скандал?
— Така ли е, госпожице Дюнкерк? — повтори професорът.
— Да.
— Имали сте щастие. Почти никакви сраствания. Откъде тогава, по дяволите …
Далай Лама вдигна очи.
— Можете да отидете в съседната стая. Пригответе се, моля, за пневмолиза. [Пневмолиза — вкарване на азот или въздух между белия дроб и гръдната стена за отлепване на сраствания. — Б. пр.]
Лилиан последва сестрата.
— Какво има? — прошепна тя. — Течност ли?
Сестрата поклати глава.
— Може би колебанията в температурата …
— Но това няма нищо общо с дробовете ми! Единствена причина е възбудата! „Отпътуването“ на мис Сомервил! Фьонът! Индикацията ми е отрицателна! А може би е положителна, а?
— Не, не. Елате тук, легнете! Когато професорът дойде, трябва да сте готова.
Сестрата премести апарата по-близо.
„Нищо не помага — помисли Лилиан. — Четири седмици правих всичко, което изискваха от мене, и вместо подобрение навярно отново настъпва влошаване на състоянието ми. Причината не може да бъде вчерашното ми измъкване; нали днес нямам температура … А може би щях да имам някаква, ако бях останала в санаториума, кой знае. И какво възнамерява той да прави сега с мене? Дали ще ме изпонадупчи, за да ми прави пункция, или отново ще ме надуе с въздух като издишащ балон?“
Професорът влезе.
— Нямам никаква температура — каза Лилиан бързо. — Само малко съм възбудена. Вече цяла седмица нямам температура, а и преди това получавах само при възбуда. Не е нищо органично …
Далай Лама седна до нея и опипа мястото за инжекцията.