— На всекиго му се иска.
— И на тебе ли?
— Също и на мене.
— Защо тогава не го направим?
— Не би променило нищо. Само ще почувствуваме клетката си още по-силно. А може би е по-добре да я разчупим, да се нараним неспасяемо в нейните остри ръбове и да загинем от кръвоизлива?
— Ти искаш ли?
Борис погледна тясното лице пред себе си. Колко малко знаеше тя за него, макар и да вярваше, че го разбира!
— Аз се помирих с клетката — каза той, макар да чувствуваше, че това не е вярно. — Всичко е много по-просто, душице. Преди да се изхаби човек напълно в безсмислена ненавист, трябва да направи опит да заживее с клетката си.
Лилиан почувствува приближаващата вълна на умората. Отново започваха разговорите, в които се заплиташе като в паяжина. Всичко беше вярно, но това с нищо не й помагаше.
Да се помириш значи да се предадеш — промълви тя след известно време. — За това не съм достатъчно стара.
„Защо не си тръгва — помисли тя. — И защо го обиждам постоянно, макар че не желая? Защо му натяквам, че е тук по-дълго време от мене и че има щастието да възприема нещата по-другояче от мене? Защо се дразня, че се държи като мъж, попаднал в затвор, който е благодарен на бога, че не са го убили… а аз като някой, който мрази бога за това, че не е на свобода?“
— Не ме слушай, Борис — каза тя. — Говоря, без да мисля. Причината е в обедния час, във водката, във фьона. А може би изпитвам и страх от рентгеновия преглед… само че не искам да си призная. Липсата на новини тук при нас означава лоши новини.
Камбаните на селската църква забиха.
Волков се изправи и придръпна завесата срещу слънцето.
— Утре изписват Ева Мозер — каза той. — Оздравяла.
— Знам. Изписвана е вече два пъти.
— Този път действително е здрава. Крокодила го потвърди.
Сред замиращия звън на камбаните Лилиан внезапно дочу острия звук на „Джузепе“. Колата се изкачи стремително по серпентините и спря. Лилиан се зачуди защо Клерфе е дошъл с колата си. Това той правеше за първи път след пристигането си. Волков се изправи и погледна от балкона надолу.
— Да се надяваме, че няма намерение да кара ски с кола — каза той подигравателно.
— Сигурно не. Защо?
— Паркирал е при склона зад елховата горичка. Близо до тренировъчната писта за начинаещи, не пред хотела.
— Той сигурно знае защо е спрял там. Всъщност каква е причината да не можеш да го понасяш?
— Дявол знае! Може би защото някога толкова приличах на него.
— Ти! — отвърна Лилиан сънливо. — Трябва да е било много отдавна.
— Да — потвърди Волков с горчивина, — много отдавна.
След половин час Лилиан чу колата на Клерфе да тръгва обратно. Борис вече си бе отишъл. Тя остана да лежи още малко със затворени очи, съзерцавайки колебливата светлина под клепачите си. После се изправи и слезе долу.
За своя изненада видя Клерфе да седи на една пейка пред санаториума.
— Стори ми се, че чух преди малко колата ви да слиза по пътя — каза тя и седна до него. — Може би вече имам халюцинации?
— Не. — Той примигваше срещу силната светлина. — Това беше Холман.
— Холман?
— Да. Изпратих го до селото да купи бутилка водка.
— С колата?
— Да — каза Клерфе. — С колата. Беше вече крайно време да се поразмърда малко с таратайката.
Отдалеч се чу отново шумът на мотора. Клерфе се изправи и се услуша.
— Да видим сега какво ще направи — дали ще се завърне веднага като послушно момче, или ще отпраши с „Джузепе“.
— Да „отпраши“? Накъде?
— Накъдето поиска. Има достатъчно бензин в резервоара. Ще му стигне почти до Цюрих.
— Какво? — каза Лилиан. — Какви ги бръщолевите? Клерфе отново се заслуша.
— Няма да се върне. Спуска се по селския път към езерото и шосето. Виждате ли, ето го там… зад хотел „Палас“. Слава богу!
Лилиан бе скочила от мястото си.
— Слава богу? Вие луд ли сте? Пращате го в открита спортна кола? Дори за Цюрих, „ако поиска“? Не знаете ли, че е болен?
— Тъкмо за това. Вече мислеше, че е забравил да управлява кола.
— А ако си докара някоя простуда?
Клерфе се засмя.
— Облечен е топло. А и автомобилните състезатели се погаждат с колите, както жените с вечерните си рокли — доставят ли им удоволствие, никога не простиват в тях.
Лилиан го погледна втренчено.
— А ако въпреки всичко си докара простуда? Знаете ли какво означава това при нас? Вода в белите дробове, сраствания, тежки рецидиви! Тук в санаториума можеш да си довлечеш смъртта само с една настинка!
Клерфе я разглеждаше. Такава тя му харесваше значително повече, отколкото предишната вечер.