V
Старецът бе толкова слаб под одеялото, че изглеждаше сякаш е без тяло. Лицето му бе изпито, очите му бяха хлътнали, но бяха запазили яркия си син цвят. Под кожата, приличаща на смачкана пергаментна хартия, се издуваха кръвоносните съдове. Той лежеше в тясно легло в една тясна стая. До кревата на нощното шкафче бе наредена шахматна дъска.
Старецът се казваше Рихтер. Бе осемдесетгодишен и живееше в санаториума вече двадесет години. Отначало бе обитавал две стаи на първия етаж, след това една стая с балкон на втория етаж, после стая без балкон на третия етаж… а сега, откак свърши парите си, живееше в тази тясна стаичка. Старецът бе рекламната гордост на санаториума. Далай Лама го даваше винаги за пример, щом попаднеше на малодушни пациенти. Рихтер бе истинско съкровище — постоянно бе на смъртно легло, а не умираше!
Лилиан седеше до леглото му.
— Погледнете само! — каза Рихтер и посочи шахматната дъска. — Та той играе като нощен пазач! Този ход с коня ще го докара до мат в следващите десет хода. Какво става с Рене? Преди играеше добре. Бяхте ли вече тук по време на войната?
— Не — каза Лилиан.
— Рене дойде по време на войната, струва ми се, през 1944 година. Това бе истинско спасение! Преди това, скъпа млада госпожице, преди това цяла година трябваше да играя срещу един шахматен клуб в Цюрих. Тук горе нямахме никого. Беше невъобразимо скучно.
Шахът бе единствената страст на Рихтер. По време на войната всичките му партньори от санаториума бяха или заминали, или умрели, а нови не бяха пристигнали. Двама негови приятели от Германия, с които бе играл чрез писма, бяха паднали на Източния фронт; друг един бе взет в плен при Сталинград. Няколко месеца Рихтер нямаше с кого да играе, изгуби интерес към живота и видимо отслабна. Тогава главният лекар бе уредил да играе срещу членовете на един шахматен клуб в Цюрих. Повечето от тях обаче не бяха достатъчно силни за него. С няколкото други пък партиите се протакаха прекалено дълго. В началото нетърпеливият Рихтер предаваше ходовете си по телефона, но това струваше твърде скъпо и той отново се видя принуден да си служи с писма, така че практически можеше да прави нов ход само на два дни веднъж, понеже писмата отиваха и се връщаха за толкова време. След няколко месеца дори и тази форма на общуване замря и Рихтер се видя отново принуден да преиграва стари партии от учебници.
След това дойде Рене. Той изигра една партия с Рихтер и Рихтер бе щастлив, че най-после срещу него седи достоен противник. Само че французинът Рене, идващ от немски военнопленнически лагер, отказа да играе повече с Рихтер, щом узна, че е немец. Националните вражди не можеше да възпре дори санаториумът. Рихтер започна отново да линее. Също и Рене легна на легло. И двамата скучаеха, но никой не искаше да направи първата стъпка към помирение. Изход от положението намери един негър от Ямайка, приел християнската религия. Той също беше на легло. Негърът написа на Рихтер и Рене две отделни писма, в които ги канеше да изиграят с него партия шах, без да стават от леглата си, като използуват вътрешния телефон. И двамата с радост приеха предложението. Единствената трудност се състоеше в това, че негърът нямаше ни най-малко понятие от шах, но той я разреши по твърде прост начин. Срещу Рихтер играеше с белите фигури, а срещу Рене с черните. Тъй като белите имаха първия ход, Рене го правеше върху шахматната дъска, поставена до леглото му, и го съобщаваше по телефона на негъра. Той от своя страна го съобщаваше на Рихтер, срещу когото играеше с белите фигури. После чакаше Рихтер да направи своя ход и го съобщаваше на Рене. Втория ход на Рене съобщаваше отново на Рихтер, а отговора на Рихтер — на Рене. Той самият дори нямаше шахматна дъска, тъй като не вършеше нищо друго, освен да оставя Рихтер и Рене да играят един срещу друг, без те да знаят това. Неговият трик се заключаваше в това, че винаги играеше срещу единия с белите, а срещу другия с черните фигури — заиграеше ли и срещу двамата с белите или с черните фигури, не би могъл да препредава ходовете по телефона, а би трябвало сам да ги измисля.
Скоро след края на войната негърът умря. Междувременно Рене и Рихтер трябваше да се преместят в по-малки стаи, понеже и двамата бяха обеднели — единият беше на легло на третия, Другият на — втория етаж.
Ролята на негъра се пое сега от Крокодила, за да продължи играта между двамата. Ходовете на противниците се изпращаха по обслужващите сестри, а за да си мислят, че все още играят срещу негъра, беше им казано, че поради напреднала ларингеална туберкулоза той не може вече да говори. Всичко вървеше добре, докато Рене не се пооправи малко. Първото му посещение бе при бе негъра и така се разкри всичко. [Ларингеална туберкулоза (ларингофтизис) — туберкулоза на горната част на дихателното гърло. — Б. пр.]