— Да, Холман. Надбягване в неизвестността. А вие как сте?
— Добре. Резултатите са просто фантастични. Средната скорост досега е повече от сто и двадесет километра в час, при това много от мощните машини излизат едва сега на правата. Говоря за средна скорост, Лилиан, а не за максимална!
— Да, Холман. Значи сте добре.
— Много добре. Много по-добре, Лилиан. Коя радиостанция слушате? Включете Рим. Сега Рим е по-близо до пробега, отколкото Милано.
— Аз слушам Рим. Радвам се, че сте по-добре.
— А вие как сте, Лилиан?
— Много добре. А…
— Може би е правилно, че не сте в Бреша, там бушува буря… въпреки че аз самият не бих издържал и щях да отида, за да присъствувам на старта и финала. А вие как сте, Лилиан?
Тя знаеше за какво я пита.
— Добре — каза тя. — А как е там при вас?
— Както винаги. За тези няколко месеца почти нищо не се е променило.
„Нима са изминали само няколко месеца? — помисли тя. — А на мене ми се струват години!“
— А как е… — Тя се поколеба и изведнъж съзна, че се бе обадила само заради този въпрос. — Как е Борис?
— Кой?
— Борис.
— Борис Волков ли? Много рядко го вижда човек. Той вече не идва в санаториума. Но мисля, че е добре.
— А вие срещали ли сте го?
— Да, естествено. — За последен път го видях преди около две седмици. Отиваше на разходка със своето овчарско куче, нали си го спомняте? Но не разговаряхме нищо. А как е там долу? Както си го представяхте ли?
— Почти — каза Лилиан. — Но всичко зависи, изглежда, от това, как човек гледа на нещата. При вас има ли още сняг?
Холман се засмя.
— Отдавна се стопи. Ливадите са разцъфнали. Лилиан… — той замълча — … след няколко седмици ме изписват. Това не е измислица. Сам Далай Лама ми го съобщи.
Лилиан не повярва. Преди години и на нея бяха обещали същото.
— Това е чудесно — каза тя. — Значи, ще се видим тук скоро. Да кажа ли на Клерфе?
— Засега по-добре не. В тези неща съм малко суеверен. Ето… започва предаването на новините! Нали и вие трябва да ги чуете! Довиждане, Лилиан!
— Довиждане, Холман.
Лилиан искаше да попита още нещо за Борис, но не го направи. Известно време погледът й бе прикован в черната слушалка, след това тя внимателно я постави на вилката и се предаде на мислите си, напиращи без ред и последователност, докато забеляза, че плаче.
„Колко съм глупава! — помисли тя и се изправи. — Човек плаща за всичко в живота си. Кое ми даваше право да мисля, че вече съм се разплатила?“
— В наши дни преувеличават значението на думичката „щастие“ — каза виконт дьо Пестр. — Имало е епохи, когато това понятие въобще не е било познато. Не е съществувало в живота на хората. Четете китайската литература от периода на разцвета, индийската, гръцката. Вместо към емоции, в които се корени същината на понятието „щастие“, човек се е стремял към едно нестихващо и ярко усещане на живота. Когато това усещане изчезне, настъпват времена на кризи, душевни смутове, романтика и безсмислено търсене на щастие, което не е нищо друго освен жалък сурогат на това усещане.
— А нима то също не е сурогат? — попита Лилиан.
— Може би, но по-достоен — отвърна Пестр.
— Мислите ли, че е невъзможно да съществува щастие без такова усещане на живота?
Той я погледна замислено.
— Почти невъзможно. Но, струва ми се, в това отношение вие правите изключение. И това е, което най-много ме очарова у вас. Вие обладавате и едното, и другото. Но предпоставка за това е състоянието на едно толкова дълбоко отчаяние, че е безполезно да се опитваме да му дадем име. То е преодоляло анархията на чувствата и наподобява самотно полярно плато, всред което не съществува скръб. Струва ми се, при вас скръбта и бунтът отдавна са се унищожили взаимно. Поради това дребните събития ви изглеждат толкова важни, както и големите. Детайлите започват да придобиват стойност.
— Ето че отново се появява осемнадесетият век у вас — каза Лилиан с лека подигравка. — Нали бяхте негов последен потомък?
— Негов последен почитател.
— А нима през осемнадесети век не са говорили за щастие повече, отколкото когато и да било?
— Само в тежки времена. Но и тогава, макар и да са приказвали и мечтали за него, хората са гледали практично на нещата в най-широкия смисъл на думата.