— Жерар! — възкликна тя удивено и с облекчение. — Откъде разбрахте…
— Тръгнах след вас. Възползувах се от правото на поетите през пролетните вечери…
Лилиан поклати глава.
— Там лежи просната една мъртва жена! Елате!
— Сигурно е пияна. Загубила е съзнание.
— Не, мъртва е. Знам как изглеждат мъртвите. — Тя чувствуваше, че Жерар се противи. — Какво има?
— Не искам да имам нищо общо с това — каза певецът на смъртта.
— Не можем да оставим жената на паважа.
— Защо? Нали е мъртва? Всичко останало е работа на полицията. Не желая да се забърквам в тази история. А и вас не съветвам! Ще помислят, че ние сме я убили. Тръгвайте!
Жерар потегли Лилиан за ръката. Но тя не помръдна. Взираше се в лицето, което вече нищо не знаеше и знаеше всичко, което за нея бе все още непознато. Мъртвата изглеждаше изоставена от всички. Единият й крак бе подгънат и скрит от карираната й рокля. Лилиан гледаше чорапите й, кафявите обувки, полуразтворените й ръце, тъмната, късо подстригана коса и тънката верижка около шията й.
— Тръгвайте! — шепнеше Жерар. — Тук не ни очаква нищо друго освен неприятности! Да си имаш работа с полицията не е шега! Можем отнякъде да съобщим по телефона. Това е всичко, което можем да направим.
Лилиан се остави да я отведат. Жерар вървеше толкова бързо, че тя едва го следваше. Когато излязоха на кейовете, тя видя, че поетът съвсем е пребледнял.
— Съвсем друго е да се озовеш лице срещу лице със смъртта, отколкото да говориш за нея. Не намирате ли? — каза Лилиан с горчива насмешка. — Откъде можем да телефонираме? От моя хотел?
— Може да ни чуе портиерът.
— Ще го пратя да донесе нещо през това време.
— Добре.
Портиерът излезе насреща им със сияещо лице.
— Сега вече е на десето място, но той ще…
Забелязвайки Жерар, той замълча осъдително.
— Това е приятел на Клерфе — каза Лилиан. — Впрочем имате право, това трябва да се полее. Донесете бутилка шампанско. Къде е тук телефонът?
Портиерът посочи към масата си и изчезна.
— По-бързо — каза Лилиан.
Жерар вече търсеше номера в телефонната книга.
— Указателят е стар.
— Полицията не сменя телефонните си номера.
„На десето място — помисли Лилиан. — Той все така пътува ли пътува от Бреша за Бреша, а в това време…“
Жерар говореше по телефона. Портиерът се върна с бутилка и чаши в ръка. Тапата шумно изгърмя — от радост портиерът доста силно бе разклатил шишето. Жерар изплашено замълча.
— Не, не беше изстрел — каза той след малко и окачи слушалката.
— Мисля, че няма да ви се отрази зле, ако пийнете нещо — каза Лилиан. — В момента не можах да измисля нищо друго, но портиерът още от вечерта чака да отвори бутилката. Надявам се, че не вършим светотатство.
Жерар поклати глава и жадно надигна чашата. От време на време той поглеждаше към телефона. Лилиан разбра, че се страхува да не би полицията да узнае, откъде са се обадили.
— Помислиха, че тук някой стреля — каза той. — А то изгърмя тапата. Защо трагичните положения са така често и ужасно комични?
Лилиан му подаде бутилката, за да си налее отново.
— Трябва да си вървя — каза той.
— Ето че сега вие си отивате. Лека нощ, Жерар.
Жерар погледна към шампанското.
— Мога ли да го взема със себе си, ако няма да пиете повече.
— Не, Жерар. Или едното, или другото.
Тя видя как той бързо изчезна през вратата. „А сега започва нощта и самотата“ — помисли тя и подаде бутилката на портиера.
— Изпийте я. Радиото още ли е горе?
— Разбира се, mademoiselle.
Лилиан се заизкачва по стълбите. В тъмнината на стаята проблясваха стъклените и металните части на радиоприемника. Лилиан запали лампата и известно време престоя до прозореца в очакване да види появяването на полицейска кола, но на улицата не се виждаше жива душа. Тогава тя започна бавно да се съблича. Размисли дали да окачи около себе си своите верни съюзници, роклите, но не го направи. „Времето, когато можеха да ми помогнат, е минало — помисли тя. — А също и случаите за това.“ Тя остави лампата да свети и взе приспивателно.
Лилиан се пробуди с чувството, че отнякъде я изхвърлят. През завесата проникваха слънчевите лъчи и се смесваха със светлината на лампата, горяла цяла нощ. Телефонът иззвъня пронизително. „Полицията“ — помисли, тя и вдигна слушалката.