В залата стана тихо. Рулетката се завъртя, топчето затрополя, а старицата закиха. Червено излезе отново.
Фиола направи знак на Клерфе да престане. Все някога серията трябваше да свърши. Клерфе поклати глава и отново постави максимума на червено.
— Il est fou! — каза някой зад Лилиан. [Този е загубил ума си! (фр.) — Б. пр.]
В последния момент старицата, която вече бе прибрала печалбата, заложи всичко пак на червено. В настъпилата тишина се чу как тя задиша силно, а после изведнъж притихна. Старицата се мъчеше да потисне втори пристъп на кихавица. Жълтата и ръка, напомняща нокти на граблива птица, се открояваше върху нелекото сукно. Тя машинално попипваше една малка зелена костенурка, която държеше на масата като талисман.
Отново излезе червено. Старицата съвсем загуби ума си.
— Formidable! [Поразително! (фр. Х — Б. пр.], — възкликна една жена зад Лилиан. — Кой е този?
Почти никой вече не залагаше на числа. Из всички зали се бе разнесъл слухът за червената серия. На черното поле бе натрупана планина от жетони за крупни суми. Седем пъти подред бе излязло „червено“, най-после цветът трябваше да се смени. Единствено Клерфе продължи да залага на „червено“. В последната секунда старицата от вълнение постави на червеното поле костенурката. Още преди да успее да поправи грешката си, из залата се понесе шепот. Червено бе излязло наново.
— Madame, за съжаление не можем да удвоим костенурката ви — каза крупието и побутна към старицата животното с неговата мъдра, прастара глава.
— Ами печалбата ми — изграчи привидението?
— Извинете, madame, но вие нито направихте залога си, нито го обявихте.
— Но нали видяхте, че искам да заложа? Това е достатъчно!
— Преди да падне топчето, сте длъжна да направите залога си или най-малкото да го обявите.
Старицата злобно се огледа.
— Faites vos jeux [Направете залога си (фр.). — Б. пр.] — равнодушно каза крупието.
Клерфе постави отново на червено. В гнева си старицата заложи на черно. Всички останали заложиха също на черно. Фиола заложи на шест и на черно.
Още веднъж излезе червено.
Клерфе прибра печалбата си, отдели купчина жетони за крупието и стана.
— Ти наистина ми донесе щастие — каза той на Лилиан и остана на масата, докато топчето спря. Излезе черно.
— Виждаш ли? — каза той. — Понякога човек обладава шесто чувство.
Лилиан се усмихна. „Де да го имаше и в любовта!“ — помисли тя.
Към тях се приближи Фиола.
— Поздравявам ви. Да съумееш да спреш навреме е наистина голямо изкуство. — Той се обърна към Лилиан: — Не намирате ли?
— Не зная. Никога не ми се е удавал случаи да проверя.
Фиола се засмя.
— Не бих казал. Вие изчезнахте от Сицилия и оставихте след себе си много объркани глави. През Рим сте прелетяла като метеор. А във Венеция, както ми довериха под секрет, никъде не са могли да ви открият.
Те се отправиха към бара, за да полеят сполуката на Клерфе.
— Мисля, че спечелих достатъчно, за да мога да преустроя къщата — каза Клерфе на Лилиан.
— Утре можеш да проиграеш отново всичко.
— Искаш ли?
— Естествено, не.
— Повече няма да играя — каза той. — Ще запазим тези пари. И ще ти построя в градината плувен басейн.
— Не ми е нужен. Аз не умея да плувам, ти знаеш.
Той я изгледа бързо.
— Зная. Уморена ли си?
— Не.
— Серия от девет пъти червено е наистина нещо удивително — г каза Фиола. — Само веднъж съм виждал по-дълга серия. Дванадесет пъти поред черно. Това бе преди войната. Тогава можеха да се срещнат в cercle prive игрални маси с много по-високи залози от сега. Човекът, който изигра серията, разори банката. След това той заложи на тринадесети в дванадесет тура тринадесет излезе пет пъти. Това бе истинска сензация. Всички залагаха заедно с него. Така само за една нощ той обра банката два пъти. Този човек бе руснак. Как ли му бе името? Мисля, че Волков или нещо подобно. Да, Волков. [Cercle prive (фр.) — закрит игрален дом за тесен кръг посетители. — Б. пр.]
— Волков? — недоверчиво попита Лилиан. — Но сигурно не Борис Волков?