— Бегорски с на телефона — чу се от слушалката гласът на възложителя. — Седнете и записвайте.
Настя грабна бележник и химикалка и седна до компютърното бюро, напълно сигурна, че Андрей Сергеевич сега ще сподели с нея важна за работата информация. Ала сгреши, той се обаждаше за нещо съвсем друго.
— Вземете си три пуловера — тънък, среден и много дебел. Тънкият и средният да са с висока яка, много дебелият — с деколте. Дебелия пуловер вземете с един, а най-добре — с два номера по-голям от тънкия и средния — ритмично диктуваше той. — Дънки или панталон, два чифта, тесни, в никакъв случай клоширани. Освен това: ботуши с дебела подметка…
Настя се слиса. Каква е тая работа: който плаща, той поръчва музиката ли? Тоя кретен с милионите в джоба да не смята да й нарежда какви дънки да носи — клоширани или тесни? Може би не му харесва възродилата се мода на клош? Нищо де, няма да му угаждаме, я.
Тя на няколко пъти се опита да прекъсне събеседника си, но той не я слушаше и продължаваше методично да диктува. На шестата точка Настя престана да записва и изобщо да слуша, с едната ръка притисна слушалката до ухото си, а с другата вадеше и подаваше на мъжа си дрехи, които той послушно нареждаше в сака. Най-сетне тя успя да улови пауза в речта на събеседника си и веднага го прекъсна:
— Може би ще ми кажете какъв шампоан да си взема?
Тя не скри сарказма си, но не можа да разбере по тона на Бегорски дали той го е усетил.
— Можете да си вземете шампоана, който ползвате постоянно, но по принцип градът е достатъчно добре снабдяван с парфюмерия и козметика и в магазините има същите неща, които бихте намерили в Москва. Или си вземете своя, или купете на място, както искате. Всичко ли си записахте?
— Разбира се, всичко си записах — излъга Настя, без да й мигне окото.
— Сега ми кажете към каква система на хранене се придържате?
— Какво?
Тя дори не разбра какво я пита Андрей Сергеевич.
— Питам с какво се храните обикновено? Каква храна употребявате? Как я приготвяте?
— Ям каквото ми дадат, не съм капризна.
— Какво общо имат капризите? — съвършено искрено, както се стори на Настя, се учуди Бегорски. — Изобщо не става дума за капризи. Всеки човек, особено на вашата възраст, трябва да се грижи за здравето си, а не да лапа всичко наред.
— Слушайте — ядосано отговори Настя, — когато двайсет и пет години от сутрин до вечер лови престъпници, човек се радва на всеки залък, ако изобщо намери минутка, за да преглътне този залък. С пълно основание обърнахте внимание на възрастта ми, а след половин година ще навърша петдесет, но все някак съм изживяла тези години според собствените си разбирания — и съм работила, и съм се хранила, и съм се обличала, и за командировки съм се подготвяла. И както виждате, още съм жива, не съм пропаднала. Така че, ако позволите, сама ще реша някак какво да нося и как да се храня. Вие ще ми плащате за работата, а не за да нося панталони с кройка, която ви харесва.
Бегорски избухна в смях в слушалката весело и звънливо.
— Знаете ли — заговори той, след като смехът му утихна, — вие сте втората жена в живота ми след моята съпруга, която се осмелява да ми противоречи. Готов съм да ви уважавам дори само заради това. Та така значи: ще си приготвите багажа по списъка, който ви продиктувах, и утре точно в седем ви чакам в колата пред вашия вход.
Настя се смая. Тя беше сигурна, че просто й предоставят кола с шофьор, за да стигне до мястото, а се оказва, че възложителят смята да пътува с нея. Какво ли означава това? Че той възнамерява да остане в Томилин и изкъсо да контролира работата й, да иска отчет за всяка дреболия и всяка минута да раздава ценни указания? Най-вероятно, щом току-що й издиктува списък и й говори глупости за системата на хранене. Система на хранене! Ха, как пък го измислиха! Лапай каквото ти дават и кажи благодаря, че изобщо са ти дали, а не са те оставили гладна.
— И вие ли ще пътувате? — попита предпазливо.
— Разбира се. По пътя ще ви обясня всичко, за да не губим време на място. Когато пристигнете, вече ще бъдете в течение, ще разполагате с информацията. До утре, Анастасия Павловна. Да, и непременно закусете, първата спирка за хранене ще бъде не по-рано от обяд.
Дяволите го взели тоя Бегорски! Настя раздразнено запокити слушалката на дивана и се върна към багажа.
— Какво искаше? — попита Чистяков, който тъкмо прибираше в сака торбичката с флаконите шампоан и балсам за коса. — Ще вземеш ли сешоара?