Сега Путилини ходели в имението всеки ден, участвали във всички мероприятия на клуба, за да оправдаят постоянното си присъствие, и така се виждали със сина си. Носели му домашна храна — пирожки и кюфтета, стараели се да използват всяка възможност да бъдат заедно и да си поговорят. Синът им много ги обичал.
— Знаете ли, тук се случи една история — продължи Путилин. — Дори не знам как да го кажа… Някакъв човек предложил на Юрочка да извършат убийство.
— Кой му предложил? — бързо попита Настя.
— Не знам, Юра не каза.
— А кого е трябвало да убият?
— И това не знам. Но нима е важно? Нали е ясно — Юрочка отказал. Но много се разстрои, определено.
— Защо? — не разбра Настя.
— Каза, че веднъж е сбъркал, стъпил е накриво, заради което беше принуден да се крие, да живее с чужд паспорт и под чуждо име, да лъже всички за някакво загинало семейство, за да оправдае своята мълчаливост и затворения си начин на живот — нали се страхуваше да излиза извън територията… А се е свършило с това, че го смятат способен да убие човек за пари. Това страшно го огорчи.
— И какво, Юрий затова ли е останал самотен? Та той беше млад мъж.
— Тук имаше връзка с една лекарка, ние с майка му знаехме това. Но тя е омъжена, през есента всичко между тях приключи и тя с мъжа си замина за някъде.
— А тази жена знаеше ли истината за сина ви? Разказал ли й е как се казва в действителност?
— Дума да не става, как може? И нея е лъгал, че семейството му е загинало. Затова са се и сближили — и в нейното семейство е станало нещастие. Така са се намерили две отчаяни души.
С крайчеца на окото си Настя наблюдаваше суетнята около Путилина, над която се бяха навели лекарите от „Бърза помощ“, и се чудеше как така Путилин сякаш бе забравил за жена си, че е получила сърдечен пристъп. А той дори не се страхуваше, че тя може да умре. Сега за него беше важно само едно: синът му вече не е между живите. А до него има човек, готов да слуша, с когото той може да поговори за Юрочка и така да удължи илюзията за присъствието на сина си сред тях. Докато съпругата му с нейния сърдечен пристъп е точно и безвъзвратно доказателство за нещастието.
Какво се получава, значи? Алла Ивановна се е опитала да поръча убийството на Аида Борисовна на своя любовник Костя Еремеев? Напълно правдоподобно. Костя е отказал и Ярцева е намерила друг човек. Въпросът е: кого е намерила? Нещо повече, не е изключено именно този човек да е убил също Алла и Костя, тоест Юрий, защото е премахвал свидетелите. Може би Роман Ярцев наистина няма нищо общо?
Ами ако Юрий Путилин все пак е бил намерен и убит от онези хора, а Алла Ярцева просто се е случила там, като е дошла на среща с любовника си? Не, не става — нали има свидетел, който е видял ленд роувъра на Ярцев, има го и самия ленд роувър с повреди, точно съответстващи на тези по маздата на Алла. Впрочем… Нали Роман Ярцев също може да е бил нает и да са го направили пак онези хора, които са искали да се разправят с Юрий. Защо не? Предложили са на човека пари, за да премахне любовника на жена си, тоест да отстрани своя съперник. Покрай това да отмъсти и на невярната си съпруга. И да забогатее. Получава се тройна изгода.
Закараха Путилина в болницата, съпругът й отиде с нея, а Настя се обади на Вторушин и помоли да й дадат възможност да поговори с Роман Ярцев.
— За какво? — напрегнато попита капитанът.
— За Аида Борисовна и Полина Солодко.
— Сега го разпитва следователят. Вие елате някъде след час и половина, мисля, че дотогава разпитът ще е свършил.
Настя реши, че тъкмо ще успее да обядва и тогава да отиде в отдела. Но едва бе влязла в заведението и взела менюто, когато й се обади Федулов.
— Илюха каза, че искате още веднъж да разговаряте с Ярцев — изрече като полувъпрос и полуконстатация той.
— Искам. А вие против ли сте?
— Аз просто не разбирам за какво ви е. Ако имате въпроси към него, задайте ги на мен, ще го попитам и ще ви се обадя. За какво ви е да биете път?
— Не искам да ви затруднявам.
— А според мен просто ни нямате доверие — недоволно каза Дмитрий. — Смятате, че ние тук, в провинцията, дотолкова не умеем да работим, че дори няма да можем да разпитаме задържания като хората, а вие там, в столицата, винаги знаете как и какво трябва да се прави. Че как, нали сте все учени, имате си цяла академия, и то не една. А ние какво сме — жалка сбирщина, провинциални мухльовци…
— Дима, защо говорите така…
Настя дори се обърка — всичко друго, но не и такива думи бе очаквала да чуе, затова се оказа съвършено неподготвена за отговор.