— Не си мисля нищо подобно. Само исках да поговоря с Ярцев за Полина Солодко.
— Че какво има да говорите за нея? Какво общо има Полина, след като Ярцев със собствената си кола е убил жена си и нейното гадже? Смятайте, че вече е доказано. Той постепенно изтрезнява и всеки момент ще си признае.
— Да, но убийството на Павлова? — озадачено попита Настя. — Него не трябва ли да го разкриваме?
— Та какво има да му се разкрива? — искрено се учуди майор Федулов. — То е ясно като бял ден: Алла Ярцева е убила Павлова, а Еремеев е бил неин съучастник.
— И откога ви е ясно това?
Наистина откъде у Федулов такива идеи? Че Ярцева се е опитала да поръча на своя любовник убийството на Аида Борисовна, засега знаеше само Настя, тя не беше казала това на Вторушин, още по-малко на Федулов. И после, Путилин-старши я уверяваше, че синът му отказал тази поръчка и много се разстроил, задето го сметнали за способен на такава гадост като убийство. Вярно, бащата може и да не е знаел цялата истина, а синът му спокойно може и да го е излъгал, но от друга страна, ако Костя, тоест Юрий, е приел поръчката и дори я е изпълнил, от къде на къде ще разказва на баща си за нея, че и ще се прави на обиден? Някак си едното не се връзва с другото. Той щеше да извърши черното дело и да си мълчи. Само пълен идиот би могъл да разказва за поръчката, а Костя Еремеев, тоест Юрий Путилин, никак не приличаше на идиот.
— Щом научих, че Ярцева и Еремеев са седели през нощта в колата, че и на дигата, където никой не би могъл да ги види, защото нощем движението там е практически нулево, веднага се досетих — уверено говореше Дмитрий. — И на глупака е ясно: щом са се срещнали тайно толкова време след скъсването си, значи, свързва ги още нещо освен кревата. И изобщо тяхното скъсване е било просто прах в очите. В действителност те са били здраво свързани. Инак за какво да се срещат?
В това имаше известна доза истина. След емоционалната тирада на Дмитрий Настя изпита чувство на вина пред него: нима тя се бе държала толкова глупаво и неучтиво, че бе накарала Федулов да си помисли за нея един господ знае какво? Ето какво значи липса на навик за работа с оперативни работници, когато си никой и нямаш никакви пълномощия, а само своя собствен опит зад гърба си. Оказва се, че на новата работа трябва да се учи и на ново поведение. Прииска й се да докаже на Федулов, че не е празноглава столична фукла с амбиции и може да бъде полезна.
— Между другото, Дима, знаете ли истинското име на Еремеев?
— Истинското име ли? — неподправено се изненада той.
— Да. В действителност той е Юрий Путилин, родом оттук, от Томилин. Направил е куп глупости в Москва, свързал се е с компютърни крадци, после е решил да се измъкне от тях и се е криел тук, в имението.
Федулов явно остана смаян. Ама разбира се, на никого и през ум не е минавало да проверява личността на компютърджията, той не е бил дори свидетел по онези дела, камо ли пък заподозрян.
Тя говореше съвсем тихо, та нито служителите в заведението, нито седящите край съседните маси гости да не могат да я чуят. Сервитьорът на няколко пъти тръгваше към нея, за да вземе поръчката, но виждаше в ръката й телефона и учтиво се отдалечаваше.
— Та затова помислих, че може да са искали да убият именно него, а Алла просто се е случила там, в същата кола.
— Но нали ние знаем със сигурност, че го е сторил Ярцев — възрази Дмитрий.
— Е, и какво? Юрий Путилин може да е бил поръчан, и то именно на Ярцев. Защо не?
— Смятате ли? — усъмни се майорът.
— Защо не? — повтори Настя. — Хайде аз да дойда и да поговоря с Ярцев. Ще кажа, че съм от Москва, от „Петровка“, че се занимавам с група компютърни мошеници, които са издирвали Путилин. Ще го уплаша здравата. Представете си, че се получи?
— Е, добре — съгласи се Федулов. — Елате. Не ми се сърдете, че се държах така с вас… Но разберете и нас, и ние не сме вчерашни.
— Забравяме случката — реши да бъде великодушна Настя, още повече че още чувстваше вина.
Тя обядва, без да осъзнава ясно какво именно са й сервирали и дори почти без да усеща вкуса на храната. Нуждаеше се от съсредоточаване преди разговора с Роман Ярцев.
Името Юрий Путилин направи на Ярцев същото впечатление като името Константин Еремеев, тоест никакво. Той се кълнеше, че за пръв път чува това име, и май не лъжеше. Виж, за Полина Солодко и Аида Борисовна разказваше подробно. Сега сякаш бе готов да разкаже всичко, само и само да престанат да го обвиняват в двойно убийство.
Алла забелязала момичето, когато то се разхождало из града с Аида Борисовна. Забелязала го — и просто откачила от приликата на Полина с тяхната загинала дъщеря Алиса. Спряла ги, заговорила с Аида, запознала се с момичето, после, на другия ден, намерила Павлова в имението и я разпитала за Полина по-подробно. Когато научила, че Полина е сираче и живее с попечителка, много се зарадвала и отишла право при Надежда Ушакова. Надежда се съгласила да се откаже от попечителството, но предупредила, че съответните органи трябва да разрешат осиновяването. Алла я уверила, че с органите за попечителство няма да има проблеми, а на самата Ушакова обещала пари, ако момичето в края на краищата стане член на семейство Ярцеви.