Но проблемът дошъл от Полина: само като й споменали за възможността да се премести в друг град с новите си родители, тя се заинатила страшно и заявила, че не й трябва никакво друго семейство, че обича леля си Надя и баба Аида и когато порасне, ще заживее с баба Аида и ще й помага. Непременно ще стане юристка и следовател като Аида Борисовна. Алла Ивановна се опитвала да се срещне с момичето и да поговори с него, но Полина не пожелала, а когато Алла Ивановна идвала у Ушакови, бягала в стаята си, криела се и дори не се показвала пред очите на Ярцева. Ако Надежда Андреевна започнела да я придумва да излезе и „поне да поздрави лелята“, момичето започвало да се държи грубо и дръзко, а после се разплаквало. В края на краищата Ушакова помолила Алла да не идва повече, съжалила се над Полинка, сърцето й не било камък.
Тогава Алла решила да въздейства на момичето чрез Аида, която била за Полина безпрекословен авторитет. Тя помолила Аида Борисовна да се отбие в лекарския кабинет и й разказала за удавилата се Алиса и че нейната дъщеря и Полина Солодко си приличали като две капки вода. Алла искала на разговора да присъства съпругът й и той дошъл в имението в уговорения час. Алла не скрила от Павлова, че иска да направи от Полина втора Алиса, казала направо:
— Запазила съм всички дрехи на Алиса, те ще станат прекрасно на Полинка. Полина ще живее в стаята на Алиса, ще спи на нейното легло, ще чете нейните книги, ще използва нейния компютър. Аз ще й дам същото образование, каквото исках да дам на Алиса. А после ще заведем Полина в Москва, та нищо да не й напомня за миналия живот, за да започне живота си наново с нас и да стане Алиса. Тогава аз ще мога да бъда щастлива. И вие, Аида Борисовна, трябва да ни помогнете за това, защото искате доброто на Полинка, нали?
Тези думи възмутили Павлова до дъното на душата й и тя започнала да говори на Алла, че не може от един човек да се направи копие на друг, че това е порочен замисъл, който няма да доведе до нищо добро, че Полина има свой живот, своя съдба, свой характер и тя в никакъв случай не бива да се опитва да извае от нея подобие на Алиса, това неуважение към личността на момичето рано или късно ще доведе до катастрофа. Разговорът приключил с кавга, Аида Борисовна рязко станала и казала на сбогуване:
— Няма да дочакате помощ от мен, нещо повече, аз честно ви предупреждавам: ще направя всичко, та Полина да не се съгласи с осиновяването и органите за попечителство да не ви дадат разрешение. Можете да бъдете сигурни — мога да го направя. Тръгнали сте по порочен път и ще погубите живота на детето, правите всичко това не заради Полина, не за да бъде тя щастлива, а изключително заради самите себе си. Това е неправилно, така не може.
След този разговор Алла страшно се ядосала и разстроила, затворила се в себе си, няколко дни не разговаряла с Роман, после неочаквано предложила да си починат, да се поразсеят и да отидат до областния център на гости при приятели. Именно докато гостували у тези приятели, някой убил Аида Борисовна. Алла казала, че Бог всичко вижда и е прибрал лошата старица, за да не им пречи. На Роман и през ум не му минало, че Алла може да има нещо общо с убийството на Павлова.
— А после какво стана? — попита Настя.
— Алла отново се опитваше да се сближи с Полинка, надяваше се, че сега вече нищо няма да задържа момичето в Томилин, но нищо не излезе. Полина казала на Надежда Андреевна, че никакви лелки и чичковци не й трябват, че ще живее тук и ще ходи на гроба на Аида Борисовна. Изобщо Алла доста бързо разбра, че няма да успее, и каза, че вече не може да гледа този град. Искаше да заминем за Москва, но такова преместване трябва да се подготвя дълго и грижливо, докато на мен ми беше по-лесно да се преместим в нашия областен център, по онова време вече бях прехвърлил там част от бизнеса си.
Колкото повече Настя гледаше и слушаше Роман Ярцев, толкова повече се убеждаваше: не може да е „поел поръчка“, а и никой не би му поръчал убийство — прекалено слаб, прекалено нестабилен човек. Виж, да пламне от ревност към жена си и да я убие спонтанно — като нищо би могъл да го направи.