Алла Ярцева просто не била на себе си от мъка, искала да си говорят за Алиса от сутрин до вечер, искала да разглеждат нейни снимки и да гледат домашни видеозаписи, на които се виждало момичето, искала да разказва за дъщеря си и да си спомня за нея. А Роман не искал това. Боляло го. И изобщо той изживявал мъката си по различен начин, мълчаливо, като се стараел нищо да не си спомня и да не си причинява излишни страдания. В това започнала да му помага чашката — отначало една, после три, после десет. Съпрузите постепенно започнали да не се разбират, Алла смятала, че щом Роман не иска постоянно да си припомня Алиса, значи, не му е мъчно за нея. Той се стараел да бъде опора за своята смазана от мъка съпруга, но въпреки това между тях зейнала пукнатина, която все повече и повече се разширявала и заплашвала да се превърне в пропаст. После Алла срещнала Полина Солодко и съвсем полудяла по идеята да я осинови, нищо повече не я интересувало, само момичето. На Роман му било все едно — нека е Полина, нека е нещо друго — само Алла отново да бъде щастлива и радостна, каквато тя отдавна не била.
— Такава, както на снимката във вашия портфейл? — попита Настя.
— Видели сте тази снимка? — радостно се усмихна Ярцев. — Нали Алочка е приказно красива, нали? И е толкова щастлива! Снимана е в Англия, нейна приятелка, бивша състудентка, я беше поканила на гости, тя е омъжена там за англичанин. Та Алла отиде. Толкова й хареса в чужбина! Тук, вкъщи, никога не съм я виждал толкова спокойна и щастлива като на тази снимка. Тя дори започна да говори дали нямало да е по-добре да се преместим да живеем някъде в Европа.
— Е, това е скъпо удоволствие — забеляза Настя, — за това трябват много пари.
Ето че се приближи до това, което я интересуваше. За да се наеме килър, трябва да се платят много пари. Имала ли е Алла собствени средства, с които би могла да се разпорежда без контрол от страна на съпруга си? Или малко преди убийството на Павлова е поискала от Роман пари за някакви големи разходи? Или Роман сам й е дал тези пари, като прекрасно е знаел за какво са й нужни?
— А, Алла имаше пари — махна с ръка Ярцев. — Тя получи наследство от свой чичо — богат банкер от Красноярск, той й завеща доста прилична сума, много обичаше Алочка. Това бяха нейни лични пари, не ги е влагала в семейния бюджет, внесе ги на депозит и дори не теглеше лихвите.
Е, ти не можеш да знаеш това: щом парите са били лична собственост на Алла, тя е можела да прави с тях всичко. А на теб да е казвала какво ли не…
— Много ли бяха тези пари? — колкото можа по-равнодушно попита Настя, като се опита да се престори, че този въпрос я интересува на най-последно място.
— Не знам — отговори Ярцев, — Алла не ми каза точната сума, но е споменавала, че са над осемстотин хиляди евро. Тя все си мечтаеше как ще осиновим Полинка и момичето ще учи в чужбина в най-добрите училища, колежи и университети. Най-вероятно в Англия — на Алочка там наистина много й хареса…
Последните реплики стигаха трудно до Настя. Тя внезапно разбра какво точно я бе тревожило толкова силно през всичките последни дни.
Но това просто не може да бъде. Не е възможно. Защото, ако това е истина, би било ужасно. А може би тя отново греши?
Нетърпението я изгаряше отвътре, тя дори не мина през магазина, за да купи, както обикновено, „нормална“ храна за себе си и за Дружка. Втурна се в стаята си, събличайки в движение якето, включи компютъра, влезе в интернет, набра в търсачката думата „Стоунхендж“ и впи очи в появилите се на монитора снимки. Ето какво бе туптяло болезнено в главата й като намачкан мазол: камъкът, на чийто фон бе сниман Дмитрий Федулов. Камък, състоящ се сякаш от две части и напомнящ латинската буква „V“, в която едната страна е по-дълга, а другата — по-къса. Настя никога и никъде не бе виждала такъв камък, но самата повърхност на този камък й бе напомнила нещо и едва когато Ярцев на два пъти спомена за Англия, тя си спомни. Стоунхендж. Каменният кръг в долината Солсбъри. Самата Настя никога не бе ходила там, но бе чела за него и бе виждала много снимки. Не си спомняше никакъв V-образен камък, но…
Тя сменяше снимките на сайта. Каменният кръг бе сниман от различни ракурси и най-сетне Настя намери това, което търсеше. Ето ги, два камъка, изправени на относително малко разстояние един от друг — единият строго вертикален, другият наклонен приблизително на 60 градуса към земята. И ако се снима от ето тази точка, ще излезе, че двата имат обща основа и изглеждат като единен монолит. Настя прегледа всички снимки и се убеди, че е напълно възможно, без да се нарушават правилата и без да се влиза вътре в ограждението, тези два камъка да се снимат така, че целият каменен кръг да остане извън кадър и да се създаде впечатление за странна каменна фигура, самотно застанала насред огромно зелено поле, обточено в далечината с дървета. Значи, ти, Митенка Федулов, си ходил в Англия, а си излъгал семейството си, че си отишъл за риба на Байкал. Не е хубаво това, не е красиво. Но защо си ги излъгал? Ами ясно, ходил си там с Алла, която също не е казала истината на мъжа си. Следователно вие сте били любовници? Ах, ах, ах, Митя.