— Да — съгласи се Вторушин, — всичките ни улики са косвени. Вие просто ме гръмнахте, Анастасия Павловна. Не мога да повярвам, че Димка… Но не мога да не повярвам и на аргументите ви, много сте убедителна. Просто главата ми пуши…
— Федулов участва ли при задържането на Ярцев? — попита тя.
— Разбира се. И аз участвах.
— Той участва ли в огледа на колата?
— Да, вмъкна се в купето, оглежда нещо там, вади ключовете…
— Лошо — огорчено поклати глава Настя. — Значи, вече никаква експертиза няма да помогне: всички следи от Федулов в купето на колата на Ярцев ще имат обяснение, потвърдено от цял куп свидетели.
— Ами с притискане?
— Тоест?
— Е, вие сигурно знаете, че милиционерите пропяват по-лесно и по-бързо от другите престъпници. Ако сме се наели да извършим престъпление, ние сме толкова сигурни, че няма да ни хванат, защото сме професионалисти и сме обмислили всичко за шест плюс, че дори не се подготвяме за защита и оправдаване. За нас обвинението винаги е огромна изненада. Може би трябва да стоварим върху Димка нещо неочаквано, за да се обърка?
— Какво например? Между другото — сети се тя, — вие изискахте ли детайлизация на обажданията към мобилния телефон на Ярцев?
— Да, вече я получихме. Там няма нищо привличащо вниманието.
— А към мобилния телефон на Алла?
— Ами някак не беше необходимо — сви рамене Вторушин.
— А вие смятате ли, че е необходимо?
— Ама разбира се, Иля! — пламнаха очите на Настя. — Не можете да изисквате детайлизация на обажданията на Федулов, опасно е, той веднага ще научи, виж обаче, интересът към обажданията на Алла е нормален оперативен интерес. И ние веднага ще научим с каква интензивност и кога именно те са разговаряли с Дмитрий в последно време. А същевременно ще изясним как са общували Алла и Путилин — постоянно или също само напоследък. Ще можете ли да направите това бързо и по възможност без да привличате внимание?
— Тоест без официално запитване? — позасмя се капитанът.
— Знаете ли, животът в провинциалния град има някои предимства пред живота в столицата: при нас можете да решите практически всеки въпрос на ниво лични връзки. Вярно, тук и информацията се разнася по-бързо.
— Но вие ще рискувате, нали? — погледна тя Иля с надежда.
— Няма как, ще рискувам.
Настя си погледна часовника и изохка: минава един часът, порталът е затворен. Ако Иля тръгне сега навън от територията на имението, той ще трябва да мине през поста на охраната, където няма как да не го видят. А дали има гаранция, че никой от пазачите не се познава с Федулов и още рано сутринта Дмитрий няма да знае, че колегата му е бил през нощта при Каменская? Няма такава гаранция, Иля не току-така спомена за особеностите на града. Но какво да правят?
— Иля, извинете ме, разбира се, но ще се наложи да останете при мен до сутринта — твърдо каза тя. — Ако не искаме да подплашим Федулов преждевременно, вие ще трябва да принесете определени жертви.
— А вие? — усмихна се Иля. — Или чужд мъж в дома ви посред нощ не е жертва за вас?
— За мен не е, свикнала съм — усмихна се тя в отговор. — Имам… тоест имах колега, който системно се караше с жена си и ме молеше да пренощува при мен, в гарсониерата. И нищо, някак се смествахме.
— И кога ще мога да изляза оттук?
— Не по-рано от десет сутринта. До десет порталът е затворен и пазачите записват всички, които влизат и излизат. Такъв е редът тук.
— Кошмар! В десет трябва да бъда в службата… Добре, ще измисля нещо. Ще се обадя, ще излъжа нещо. Не ми е за пръв път. Но наистина ли няма да ви притесня, ако остана?
— Наистина няма. Ще ви настаня тук, в тази стая, на дивана. В банята има чист пешкир и опаковка с четка за зъби. Само за бръсненето не съм сигурна.
— Не е страшно — махна с ръка Вторушин, — ще се обръсна в службата, в кабинета си имам тоалетни принадлежности — нали разбирате, човек никога не знае къде ще нощува… вкъщи или на столовете в работата.
— Така си е.
Тя не изпитваше и най-малко неудобство от присъствието на млад и всъщност почти непознат мъж в стаята й през нощта и сама се учудваше на това. „Нима толкова съм остаряла? — мислеше си Настя. — Изобщо не ме безпокои мисълта, че Иля ще ме види по пеньоар, облечен на голо, а сутринта — още немита и невчесана. На младини това би ме смутило. Или не? По дяволите, вече не си спомням, нищо не си спомням от младостта си. Беше толкова отдавна…“
Настя пусна гостенина пръв в банята, почака той да легне на дивана — къс и възтесен за едрото му тяло, после взе душ и се шмугна в леглото. Утре сутринта ще изпрати Иля на работа, а тя…