Изведнъж разбра какво именно ще направи утре сутринта.
Тамара беше в стаята си на втория етаж на допълнителната сграда, когато Настя, вече изпратила Вторушин и набързо закусила в заведението, отиде при нея.
— Тамарочка, реших да приема вашето предложение и да опитам — заяви тя още от прага.
— Ще шием роклята, така ли? — зарадва се Тамара.
— Още не — засмя се Настя, — още не съм доузряла за вашата рокля. Виж, прическата ще променим.
— Прекрасно!
Тамара веднага се заприготвя, смени ярката си домашна рокля с панталон и красива пъстра туника, извади албум и го пъхна в ръцете на Настя.
— Докато се гримирам, прегледайте последните пет страници, там съм рисувала варианти за вашата прическа.
— За моята? — смая се Настя. — Вие какво, били сте сигурна, че ще дойда да се подстрижа при вас, и затова сте се приготвили?
— Не, не бях сигурна, но ми беше интересно да работя с вашата коса поне на хартия. Погледнете, помислете. Струва ми се, че там има достойни варианти.
Тамара се скри в банята, а Настя започна да прелиства албума. Кой знае защо, беше я страх да разгледа последните листове с „нейната“ прическа и тя отлагаше момента, разглеждаше познатите лица на гостите и служителите на клуба с новите им прически. Ето я Елена Станиславовна Муравьова със сложна конструкция от коса, която върви само с вечерна рокля. А ето и Путилина, една общо взето невзрачна жена, за която Тамара бе измислила прическа, която веднага бе облагородила нейното простовато лице. Ето я Лена Белякова, дъщерята на Бегорски, с коса в друг цвят, но със същата прическа… А ето я и нея, Настя Каменская. Господи, защо толкова се страхува да погледне? Сякаш ще сяда на зъболекарски стол.
Настя замижа, после предпазливо отвори очи. Не, това е невъзможно! Та къде ще се дене тя с такава глава? Не ходи на приеми, а за тази глава е нужна рокля за коктейл. Досмеша я и тя смело обърна страницата. И това е нещо невъобразимо… Впрочем не е чак толкова невъобразимо — къса коса, дълъг бретон, изпод който надничат закачливи, весели очи. Тя никога не е носила бретон. Но защо не, интересно е. Защо обаче Тамара е решила, че тя, Настя, може да има такива весели очи? Колко хубаво рисува, приликата е просто зашеметяваща, хем рисунката е направена не от натура, а по памет.
Тя разгледа всичките пет рисунки и се спря на една елегантна асиметрична прическа. Не беше ясно как ще изглежда това на практика, но на картинката й хареса.
— Е, какво? — появи се Тамара на прага на стаята. — Разгледахте ли? Избрахте ли си нещо?
— Ето това — посочи Настя с пръст харесалата й рисунка. — Вие как мислите?
— Мисля, че ще бъде великолепно — убедено отговори Тамара. — Да вървим.
След десет минути Настя седеше във фризьорския салон, покрита със синьо-зелена пелерина на цветчета, а Тамара подреждаше на масичката ножици и гребени. Настя отново изпита страх. Едно е да вземеш решение, седнала на диванче и разглеждайки някаква картинка, и съвсем друго — да оставиш да ти отрежат дългата коса, тоест да унищожат нещо отдавнашно, мило на сърцето ти, с което толкова си свикнала. Тамара долови настроението й и я докосна по рамото.
— Не се бойте, Настенка, няма да стане нищо лошо, гарантирам ви. Ще бъде ново, необичайно, в началото ще дразни окото ви и постоянно ще ви е прохладно на врата. Но че ще изглеждате прекрасно, дори не се съмнявайте. Бяхте споменали, че съпругът ви се кани да дойде, нали?
— Кани се, но не знам дали ще успее.
— Непременно ще успее. Ще дойде и ще ахне. Ще видите.
Но Настя вече не искаше нищо да гледа. Замижа и се предаде в ръцете на фризьорката. Дори докато Тамара просто миеше главата й, Настя не отваряше очи. „Е, нищо страшно — придумваше се тя, докато слушаше потракването на ножицата над ухото си. — И изобщо браво на мен, че се реших. И браво, че реших тази главоблъсканица с двете убийства. Не всичко е приключило за мен, все още ме бива за някои неща. И една нова прическа мога да понеса, защото какво ли не съм понасяла в живота си. С полковник Каменская от „Петровка“ е свършено и трябва да се примиря с това, но кой е казал, че едновременно с това е свършено и с Настя Каменская? Макар и да не е същата, нека е друга Настя, но тя едва започва живота си. И няма значение, че това е вече друг живот, все пак е живот и той едва започва. С нова работа, с нова прическа, с нови взаимоотношения, с нова ценностна система. Та това е прекрасно! И не е нужно да се страхувам от това. Трябва да отварям всички врати, които срещам по пътя си…“
— Можете да отворите очи — чу тя гласа на Тамара. — Всичко най-страшно вече се случи.