От дъното на огледалото в Настя се вглеждаше една зряла жена, загадъчна и елегантна. С момичешкия образ и с конската опашка бе свършено веднъж завинаги. „Жалко, че не ме вижда Старков — палаво си помисли тя. — Той би оценил това.“
— Е, какво? — попита Тамара насмешливо. — Светът не рухна, нали? Всички са живи, а?
От живи по-живи — бодро отговори Настя. — Не мога да се позная, но е станало чудесно. Само на врата ми е студено.
— Предупредих ви за това. Но скоро ще свикнете, дори ще ви харесва това усещане за прохлада. Ами роклята? Не узряхте ли и за нея?
— Още не. За мен и новата прическа е твърде много, дайте ми време да се съвзема от шока.
— Ще ви дам — много сериозно отговори Тамара. — А докато се съвземате, я да ви взема мерките.
— Недейте — запротестира Настя.
— Но защо? Мерките за нищо не ви задължават, а аз ще ги имам за всеки случай. Представете си, че се решите? Аз засега ще започна да кроя, пък ще видим.
Настя послушно се остави да й вземат мерки, учудена от неочакваната мисъл, която я споходи: ами какво всъщност ще носи с новата прическа? Та тя няма нито една рокля или костюм, само дънки, панталони, пуловери, джемпъри и блузки. Няма дори пола. „Сега ще взема колата и ще обиколя магазините. И без това трябва да чакам, докато Вторушин получи разпечатките от обажданията на Алла Ярцева. Та ще убия времето. Вярно, Бегорски ме предупреди, че в местните магазини няма хубави дрехи, но нали мога и нищо да не купувам, само ще премеря едно друго, за да разбера как трябва да се обличам с тази прическа. Новият образ изисква нови дрехи. Льошка ще ме изгони от къщи, ако започна да харча пари за парцалки… Нищо, ще се оправя някак. И изобщо все още си ме бива! Рано ми е за бунището“ — мислеше си тя с усмивка.
Но до магазините не се стигна. Когато се върна в стаята си и провери електронната си поща, Настя намери писъмце от Вторушин: „Препращам ви детайлизацията на обажданията на А. Я. от 1 декември 2009 година. Ще черпите торта. И. В.“.
Е, за какви магазини можем да говорим! Настя свали приложението към писмото и започна да го изучава. Първата й работа беше да прегледа разговорите между Алла и Юрий Путилин, който за Алла беше Костя Еремеев. Ето, преди седмица Костя се е обадил на Алла, отбелязано е входящо повикване от неговия номер, разговорът е траял кратко, четири и половина минути. Преди това в течение на два месеца между тях не е имало никакви контакти и изведнъж той й се е обадил. След около двайсет минути вече Алла му е звъннала и този път те са разговаряли повече от осемнайсет минути. Явно разговорът е бил сериозен. После в деня на гибелта им — две минути. И последното обаждане е било час преди убийството, най-краткият разговор — по-малко от половин минута. Какви изводи могат да се направят от тази картина? Първо Костя, тоест Юрий Путилин, се е обадил на своята бивша любовница и е споделил с нея тревогата си. Алла не е очаквала нищо подобно, не е била готова за разговора, реагирала е на обаждането вяло и бързо го е приключила. Но след като е обмислила чутото, е разбрала, че Костя е в тежко състояние и тя трябва да го успокои. И след двайсет минути вече тя е потърсила бившия си любовник, за да го придума да не се тревожи. Придумвала го е цели 18 минути! Вероятно не е успяла и е направила извода, че за Костя трябва да се вземат някакви мерки. По принцип малко след това тя трябва да е потърсила Федулов. Я да проверим.
И в този момент отново страх обзе Настя. Ами ако греши? Тя измисли красива история и дори почти убеди Иля Вторушин в правотата си, като го накара да подозира в страшни престъпления своя колега, и сега ето тук, на същите тези страници, изведени на монитора на компютъра, или ще се намери потвърждението на нейната правота, или всичко ще рухне. Не, разбира се, всъщност нищо няма да рухне, изобщо не е задължително Алла да се е обаждала на Федулов на същите номера, които са известни на Настя и Вторушин. Федулов може да има друг мобилен телефон и дори трети — днес много хора имат по няколко номера, които дават далеч не на всички. Но ако обаждането на Алла до Федулов се намери, това ще означава само едно: въпрос само на няколко минути ще бъде той да си признае, защото той е самоуверен и не се притеснява за себе си, сигурен е в собствената си ловкост и предвидливост, както и в глупостта и непрозорливостта на околните. Впрочем това е характерно за повечето престъпници, инак те не биха извършвали престъпления.
Да, ето го обаждането на Алла до Федулов същия ден, когато тя е разговаряла дълго с Костя — буквално след половин час. Настя облекчено си пое дъх и започна да преглежда обажданията по-подробно. През целия декември — никакви разговори между Алла и Федулов. През целия януари — същото. В началото на февруари обаче… Тя отвори бележника си и си припомни своите бележки. Правилно, Федулов се е обадил на Алла час и половина преди Настя да се свърже и да разговаря с нея, а точно три минути след приключването на този разговор Алла се е обадила на него. Тоест отначало Дмитрий е предупредил Алла, че ще я потърси Каменская, и вероятно я е инструктирал: отнася се за Костя Еремеев, нищо страшно, да не се тревожи, но след разговора веднага да му звънне и да му каже как е минал той. И ето, Алла му е звъннала. Докладвала му е, отчела се е. Браво, послушно момиче.