— Необичайно — произнесе най-сетне присъдата си той. — Прическата много ти отива. Станала си по-зряла, истинска дама… Но това е хубаво. Наистина е хубаво.
— Ами роклята? — осмели се да попита Настя.
— Но, Аска, къде ще отидеш с тази рокля? Та това е смешно. С твоя начин на живот!
— Ами заведи ме на ресторант. Или на театър.
— Да бе, сякаш е лесна работа. Тъкмо ще съм купил билети или резервирал маса — и при теб се появява поредният труп, знам те аз, колко пъти е ставало така… Я застани в профил.
Тя послушно се обърна и замря. Чистяков продължи огледа, после оповести окончателното си решение:
— Роклята е красива. И оригинална. Никоя друга няма такава, във всеки случай, не съм виждал никоя с такава рокля в нашия институт. С нея ще бъдеш най-красивата от всички. А сега си признай: Бегорски ли е?
— Какво за Бегорски? — не разбра Настя.
— Това негово влияние ли е? Влюбила си се в него и играеш по неговата свирка, така ли?
— Льош, ти си полудял! — избухна в смях тя. — Какъв Бегорски? Какви ти „влюбвания“? Това е влиянието на Тамара, неговата годеница. Тя е и фризьорка, и шивачка. И изобщо е невероятна жена, цяла нощ не е спала, за да доушие тази рокля, преди да дойдеш. И между другото, изпекла е за нас кифлички, за да закусим.
— Така ли? — оживи се Алексей. — Е, тогава ще се съблека и ще се настаня в трапезарията, а ти ще ме обслужваш със своята феерична рокля. И между другото, може ли най-сетне да дойдеш и да целунеш мъжа си след дългата раздяла?
Той протегна ръце и Настя силно се притисна до него. Колко хубаво, че той дойде!
Кифличките се оказаха невероятно вкусни и дори нес кафето не се стори на Настя отвратително, както друг път.
— Слушай, аз вече започвам да обичам и уважавам твоята Тамара — говореше Чистяков с пълна уста. — Тя е не само добра фризьорка и талантлива шивачка, но и превъзходна кулинарка. Какви други достойнства има?
— Умна е. Има добро чувство за хумор. И е достатъчно корава, за да се противопоставя на Бегорски и да не обръща внимание на капризите му.
— Сериозно? — вдигна вежди Алексей. — Е, наистина изобилства от положителни черти. Не е лесно човек да се противопоставя на твоя Бегорски.
— Той не е мой — запротестира Настя.
— Няма значение. Той просто ме изнасили, преди да тръгна за насам. Имах глупостта да му се обадя — нали ми беше оставил телефона си, когато ми диктуваше какви дрехи да ти подготвя. Обадих се и го попитах как ще е най-добре да стигна до вашия Томилин — с влак или по друг начин. Щом чу, че се каня да идвам при теб, той реши, че веднага трябва да вземе процеса на моето пътуване в свои ръце, и започна подробно да ми описва как да се облека, какво да взема, за какъв вагон да купя билет, изобщо ми взе акъла. Щом твоята Тамара наистина е толкова чудесна, за кой дявол й е притрябвал тоя досадник?
Настя сви рамене.
— Сигурно е любов. Доколкото разбрах, те се познават от деца, от тринайсет- или от петнайсетгодишни, като нас с теб. Сигурно е свикнала с него и не се дразни от странностите му.
— Ами да — кимна Льоша, — това е разбираемо, нали и аз свикнах с теб и нищо — живея някак, макар че нито един друг мъж няма да те изтърпи и три дни.
— Не се знае кой с кого е свикнал — обиди се Настя. — И ти си голям чешит. Добре, хайде да кроим плановете.
— Хайде — с готовност се съгласи той. — Значи, сега аз вземам душ и се преобличам, после ти надълго и нашироко ми разказваш какви такива страшни престъпления си разкрила тук, а аз през това време като арабски шейх се излежавам на дивана и дояждам кифличките. После излизаме на разходка, ти ми показваш имението и ме запознаваш със своето кученце. После отиваме да обядваме някъде. А после лично аз си лягам да спя, защото човек с моя ръст не може да се наспи на легло като онези във вагоните.
— Ами аз?
— А ти ще охраняваш съня ми. Може да почетеш нещо — милостиво й разреши Чистяков. — Когато се наспя, вземаме колата и отиваме да разгледаме града, ти ми показваш всички места, свързани с твоето разследване, и отново се разхождаме, и пием кафе в някое малко кафене, и ядем пасти. После вечеряме и сядаме пред телевизора. И до пет сутринта гледаме Олимпиадата. Да, не бива да забравяме да купим някаква храна за през нощта — някакви ядки, бонбони, бисквитки, за да има какво да гризкаме на нервна почва. Харесва ли ти моят план?
— Супер е! — възхити се Настя. — Само че ти пропусна една малка подробност: аз съм станала в шест и половина и едва ли ще издържа телевизионен маратон до пет сутринта.