Чистяков направи невинна физиономия.
— И какво предлагаш? Да не гледаме Олимпиадата? Не мога да се съглася с това и хич не ме моли.
— Предлагам да ми разрешиш следобед да поспя с теб.
— Аха, това ли било — проточи той. — Е, сестро, прекаляваш. Ще ми спи! А кой ще седи до мен и ще ме пази?
— Ще доведем Дружка, тя ще ни пази. Ще легне на пода край леглото и ще ни пази.
— А ще може ли?
— Ще може — увери го през смях Настя, — тя е голяма и умна.
— Добре тогава — съгласи се той. — Разрешавам ти да спиш. А сега ми дай пешкира, влизам да се къпя.
Докато Чистяков вземаше душ, Настя се преоблече и подреди на бюрото бележките си, за да се подготви за подробен разказ как е прекарала времето си в Томилин. Ще разкаже на Льошка абсолютно всичко, дори как не й бе харесал Вторушин с повествованието си за ожулените бабини бедра и как се бе срещнала със Старков, който й бе признал, че е бил влюбен в нея навремето, и как се бе давила с овесената каша и бе купувала от магазина „неправилна и вредна“ храна. И дори за розово-зеления лампион с изисканото име Харлампий Аколуфевич. Колко е хубаво, че си има такъв Льошка, който обича и умее да слуша и на когото може да разкаже всичко, защото той е най-умният и най-добрият, всичко ще разбере и всичко ще оцени.
Дружка прие Чистяков напрегнато — не можеше да разбере какъв е този чичко, ами ако е ветеринар, който сега ще извади голяма спринцовка и ще започне да й причинява болка? Но когато тримата излязоха от менажерията и тръгнаха по обичайния маршрут надолу към реката, кучето се успокои и се зае със своите си работи, като пътьом подушваше другите кучета, разхождани от доброволци.
— Колко много кучкари имате тук — забеляза Алексей.
— Това са доброволци, само разхождат кучетата от приюта — обясни му Настя.
— А ти защо избра точно това куче? — попита той. — Да беше избрала ей онова, виж какъв симпатяга е. И явно е млад, здрав екземпляр.
Той посочи бяло-рижаво дребно помиярче, водено на каишка от трийсетинагодишна жена. Помиярът весело подскачаше и живо се интересуваше от всичко наоколо.
— Избрах Дружка именно защото е стара и болна. Всички обичат младите и здрави животни, а старите и болни на никого не са потрябвали.
Льоша я погледна изкосо, после я прегърна през раменете и я притисна до себе си.
— Много те обичам — прошепна едва чуто.
Денят вървеше по план — те се разходиха, обядваха, поспаха, като настаниха Дружка на пода до кревата, отидоха до града, където Настя показа на мъжа си сградата на Градския отдел на вътрешните работи, концертната зала и междублоковото пространство, където била убита Корягина, както и блока, в който живеела, после пиха кафе и изядоха по парче торта, сетне отидоха в района на новите строежи, където живяла и била убита Аида Борисовна Павлова. Отидоха и на гробищата и Настя показа на Алексей двата гроба — на Павлова и на Алиса Ярцева. За вечеря отидоха в ресторанта при хотел „Заря“, където в бара Настя бе срещнала Полосухин и неговия съучастник Аркадий Волдемарович.
Струваше й се, че няма да издържи до пет часа, но се оказа, че да подкрепяш духом „нашите“, е работа пламенна и увлекателна, и тя дори не забеляза как бе минало времето. Гледай ти, а никога преди не се беше интересувала от спорт… Нима наистина на прага на петдесетгодишнината започват да й се разкриват нови страни на живота, за чието съществуване дори не е подозирала? Нима след петдесетата година не продължава криво-ляво предишният живот, а започва друг, съвсем нов?
Заспивайки, тя със съжаление си помисли, че днес не видя червенушката. А толкова й се искаше да я покаже на Чистяков!
Трите дни, които Алексей бе успял да откъсне от своя работен график, свършиха бързо. Те много се разхождаха, до сутринта гледаха състезанията и после спяха до обяд. Чистяков се запозна с Тамара, остана в пълен възторг от нея и с удоволствие седеше с двете жени на чаша чай, бъбрейки за какво ли не. Тамара дори го придума да седне при нея за подстригване и той остана много доволен.
Влакът за Москва минаваше през Томилин в шест часа вечерта. Следобед те си събраха багажа и отидоха в менажерията да се сбогуват с Дружка. Пред клетката на кучето стояха съпрузите Путилини — и двамата в черно, и Вера Алексеевна Бегорская.
— Знаете ли, Настя, имаме си радост — съобщи Вера Алексеевна, — вземат вашата Дружка.
В първия момент Настя, кой знае защо, се уплаши.
— Как така я вземат? Къде ще я водят?
— Ние я вземаме — обади се Путилин. Устните му трепереха, ръцете се тресяха, явно той още не бе се съвзел след погребението на сина си. Очите на жена му бяха пълни със сълзи. — Знаете ли, ние сме свикнали да се грижим и да се тревожим, а сега няма за кого… Решихме да вземем кученце, старо като нас. Ще доизживяваме дните си заедно. Верочка каза, че сте били приятелки с нея, посещавали сте я, дали сте й име. Сега ще ни бъде дружка на стари години.