Едва зародилата се симпатия към Андрей Сергеевич моментално се изпари, замени я леко презрение. И той е като повечето богаташи, в него няма нищо необикновено. Олигарх като олигарх, затъпял от купищата пари.
Точно по обяд колата спря пред крайпътно ресторантче, оформено като руска старинна дървена къща. На стълбището отпред изскочи младеж с избръсната до голо глава и кавказки черти на лицето, дотича при колата, отвори вратата от страната на Бегорски.
— Андрей Сергеевич! Радвам се, че ви виждам! Както винаги, сте точен, пристигнахте точно в дванайсет, както предупредихте. Ние сме напълно готови, моля, заповядайте.
Гледай ти, има и ресторант под крилото си, в него обядва винаги, когато пътува за Томилин. Неприязънта към Бегорски набра още малко сила.
Придружиха ги до дъното на залата, където бяха сервирани две маси една до друга, всяка по за двама. На едната маса седнаха Бегорски и Настя, на другата — шофьорът и телохранителят. Начаса се появиха сервитьори и поставиха пред гостите чинии с половинки грейпфрут, който се оказа толкова кисел, че Настя получи скомина. „Изглежда, Андрей Сергеевич се храни с листенца от рози — помисли си тя. — Половинка грейпфрут и чашка кафе, с това обядът ще приключи. Затова, значи, ме попита за системата ми на хранене! Той явно се грижи за фигурата си и брои всяка калория, а в този обяд те са нула цяло и нула десети. И какво сега, аз от глад ли ще умирам?“
Ала грейпфрутът бе последван от салата от пресни зеленчуци, подправена със зехтин и лимон, и към нея — хляб от тъмно едро смляно брашно. Настя се поразвесели. Е, така бива, може да се живее! След салатата донесоха нещо жълтичко с пъстри точици, което се оказа просто прекрасно на вкус.
— Какво е това? — попита тя с пълна уста, забравила за приличието.
— Кускус и зеленчуци „имамбаялдъ“.
От казаното Настя разпозна само думата „зеленчуци“, за кускус бе чувала, но никога не беше яла, някак не се бе случвало, а от „имама“ изобщо нямаше представа. Оказа се, че името на загадъчното зеленчуково ястие се превеждало като „имам, на когото е призляло“ — толкова вкусна се сторила тази гозба от патладжани и домати на някой си имам.
В момента, когато поднесоха кафето, Настя вече имаше чувството, че е преяла и няма да огладнее поне една седмица. По навик сложи в кафето си две бучки захар и късче лимон. Бегорски пиеше своето без захар и без мляко.
— Не ви ли е горчиво? — учуди се Настя.
— Свикнал съм — сдържано се усмихна Андрей Сергеевич.
— А защо трябваше да свиквате? Не бива да ядете сладко ли?
— Никой не бива да яде сладко. Всички го разбират, но не всички се съобразяват с това. Добре ли се нахранихте?
— Прекалено добре. Да си призная, бях сигурна, че хора от вашия мащаб се хранят на обяд с някакво изискано месо или скъпа риба.
— Месото и рибата са белтъчини, каквито са и изварата и яйцата, човек може да ги яде вечер, за вечеря. За обяд — въглехидрати със зеленчуци, за вечеря — белтъчини със зеленчуци. Само така.
— Така ли? — изумено вдигна вежди Настя. — За пръв път чувам такова нещо.
— Видяхте ли, не току-така ви попитах каква система на хранене спазвате. Знаех си, че нямате никаква система. Това е много лошо.
— Ами аз не се нуждая от отслабване — позасмя се тя. — Не съм заплашена от наднормено тегло.
— Какво общо има тук теглото? — недоволно се навъси Бегорски. — Въпросът не е в теглото, а как човек се чувства добре, във високата му работоспособност. Това не е глезотия, нито данък на модата, това е необходимо условие за функционирането на всеки механизъм, бил той производство или отделно взет човек. Когато се храни правилно, човек може да работи добре и продуктивно, дълго да не се уморява. Когато се храни неправилно, го спохождат сърцебиене, гадене и други неприятни неща, приспива му се, за нищо не става и не може да работи. Това е всичко. Аз категорично настоявам вие, докато работите за мен, да се храните според моите предписания и ви гарантирам, че ще се чувствате добре. В края на краищата аз плащам пари за работа, а не наетият от мен служител да се чувства зле, да боледува и да не работи.
— Ами ако не пожелая да ям това, което вие ми предписвате? — попита Настя. — Ако вашата храна не ми харесва?
— Ще ядете каквото ви сервират, а ако не ви хареса, ще отидете в някое градско заведение и там ще се натъпчете с разни гадости, от които после ще ви тежи на стомаха и ще получавате киселини. Или ще купите от магазина мляко и кифли, ще се натъпчете в стаята си така, че да не можете да дишате, и ще заспите. И в единия, и в другия случай ще разберете, че в крайна сметка аз съм прав.