Настя извади цигарите и запали. Не беше пушила, откак бяха тръгнали от дома й, и с нетърпение бе очаквала момента, когато ще си дръпне за пръв път.
— Имам чувството, че вие изобщо винаги сте прав. Казахте ми, мисля, че никой освен жена ви не смее да ви противоречи и да ви казва „не“. Коя жена имахте предвид? Първата или последната?
— Последната, Тамара. Но чувствам, че се каните да се присъедините към нейното движение — усмихна се Бегорски широко и радостно. — Така че ще станете две.
В колата отново се върнаха към разговора за имението и клуба. Настя се интересуваше от статията, която Бегорски й бе дал да прочете.
— Как мислите, откъде журналистката е взела тази история? — попита тя. — Дали няма да се окаже, че всичко това е истина?
Бегорски сви рамене.
— Може, всичко е възможно. Но на мен не ми става по-леко от това. Хората ме напускат — това ме тревожи най-много. Ако в града има маниак, вие, естествено, не можете да го заловите сама, разбирам това. Но ако той съществува и се намира в моя клуб, напълно по вашите сили е да откриете кой е. Или да го откриете, или да докажете, че такъв няма в клуба и не съществува никаква опасност за персонала и за гостите. Колкото до тази журналистка, Наталия Малец, потърсих сведения за нея. Деветнайсетгодишна, със сигурност някоя сополива амбициозна глупачка, която е решила да се прослави, да измисли изсмукани от пръстите ужаси и да отпечата сензационен материал. Какво пък, общо взето е успяла, в града няма човек, който да не е прочел тази статия. Нещо повече, статията беше препечатана в местните вестници в Костровск и в нашия областен център.
Настя чак подскочи.
— В Костровск ли?
— Да, той се намира на шейсет километра от Томилин. Защо, какво има? Ходили ли сте там?
— Ходила съм — кимна тя разсеяно.
И още как. По-добре да не беше ходила. Колко години минаха? Петнайсет? Не, май шестнайсет. Тя отиде в Костровск да се лекува в санаториума и се забърка в история с убийства и производство на нелегални порнофилми. Именно в Костровск се запозна с Едуард Петрович Денисов, местния „кръстник“, който я придума да вземе участие в разследването… Интересно, дали неговият бивш началник на службата за безопасност Старков все още живее там, или се е преместил някъде? Колко години не са се виждали? Май от деветдесет и шеста година. Или от деветдесет и седма. Вярно, Старков и досега всяка година я поздравява по случай Деня на милицията, нито веднъж не е забравил. Може да опита да му се обади, разбира се, ако той не си е сменил номера на мобилния телефон. Да му се обади, да отиде в Костровск, да се видят. Но защо всъщност? За какво й е Старков, който винаги се е отнасял към нея с уважение и дори някак трепетно? За да се убеди за пореден път: хората остаряват и се променят, и то невинаги към добро, и не можеш два пъти да влезеш в една и съща река?
Тя тръсна глава и се върна към разговора с Бегорски.
— Как мислите, възможно ли е статията да е била платена от хората, които се опитват да ви причинят неприятности?
— Възможно е — съгласи се той. — Убийството на двете дами от моя клуб им беше много удобно, те се постараха да използват максимума от създалата се ситуация. Никак не ми се ще да мисля, че те са организирали и двете убийства, но не можем да изключим и това.
Настя гледаше покритите със сняг клони на дърветата, нижещи се покрай пътя. Дървета, дървета, само дървета, нищо не спира окото. Какво му е удоволствието да пътуваш толкова надалече с кола? Нали Стасов каза, че дотам може да се стигне и с влак.
— Винаги ли пътувате до Томилин с кола? — попита тя.
— Когато пътувам с Тамара, правим го с влак, тя не обича да седи дълго в кола.
— А вие обичате, така ли? — недоверчиво попита Настя.
— Влакът дотам е нощен, а аз не мога да спя нормално във влак, така че през целия следващ ден съм неработоспособен. Заради Тамара понасям определени неудобства, но когато пътувам без нея, правя го, както на мен ми е удобно. По пътя върша работа, решавам въпроси по телефона, работя с документи. Специално днес съм си изключил телефона, така че никой да не ми пречи да работя с вас, а инак той звъни непрекъснато.
„Да работя с вас!“ Гледай ти! Значи, Андрей Сергеевич гледа на този разговор като на част от работа. Така си е, делови човек, дума да няма.
— Според мен тук не е много удобно да се работи с документи — скептично отбеляза Настя, като си спомни с какви усилия успя да прочете набраната с дребен шрифт вестникарска статия.
— Съгласен съм — весело кимна Бегорски. — Но в тази кола аз не работя с документи. За далечни пътувания, които отнемат много време, съм оборудвал друг автомобил, миниван, купето му е преобзаведено, има добро осветление, факс и всичко, което ми е нужно за работата.