— Къде гледате, Анастасия Павловна? Парковата фасада не е тук, а от противоположната страна. Парковата фасада винаги гледа към парк, а не към портите на входа.
— Така ли? — искрено се изненада тя. — Аз пък мислех, че където е парадният вход, там е и парковата фасада. Смятах, че парадният двор е своеобразен парк.
— Какво говорите, истинският парк е по-нататък, отвъд основната сграда, а курдоньорът е просто визитната картичка на имението. Да вървим, ще ви покажа къде ще се настаните.
Шофьорът извади от багажника сака на Настя и го понесе към дясната допълнителна сграда.
— Тук ли ще живея?
— Че къде другаде? — учуди се на свой ред Бегорски.
— Мислех, че на хотел.
— Ха, как ли пък не! Вие ще работите в клуба и трябва да се намирате до него. В основната сграда имаме хотелски стаи за хора, които идват за обучение от други градове, но вие ще живеете в допълнителната сграда, в апартамент. Моля.
Той се изкачи по стълбището и отвори вратата пред Настя. Тя влезе след него и се озова в правоъгълен вестибюл с четири врати. Бегорски отключи една от тях и я въведе в малко антре, от което излизаха три врати. Андрей Сергеевич отваряше поред всяка.
— Тук са холът и кухненският бокс, можете да си сготвите нещо набързо или просто да пиете чай, тук е спалнята, тук — тоалетната и банята. В хола има интернет, можете да го използвате.
Настя едва се сдържаше да не прихне. В спалнята имаше легло с балдахин, под прозореца, декориран с плътни завеси с пискюли — чаровно канапе с гравирана облегалка, до стената — скрин с чекмеджета, тапетите бяха на цветчета с цвят на старо злато. В хола дори не смееше да пристъпи.
— Смешно ли ви е? — навъси се Бегорски. — Нещо не ви харесва?
— Не, не, всичко е наред — задавяйки се от смях, избъбри тя. — Просто си спомних как снощи си представях хотел с хлебарки и без топла вода и се чудех дали да си взема халат, защото в стаята може да е много студено. Жалко, че не ме предупредихте предварително в какви условия ще живея, защото да се мотая по анцуг из тази красота… е някак неприлично.
Въпреки очакванията й, Бегорски прие думите й напълно сериозно.
— Ако нещо ви липсва, обадете се на мъжа си, че шофьорът може да го посети и да вземе каквото трябва. Ще ви докарат всичко.
Настя се смути.
— Ама моля ви се, аз се пошегувах. Наистина е много красиво. Никога не съм живяла в такива палати.
Тя излезе от спалнята и плахо се мушна покрай Андрей Сергеевич в хола. Ъглов диван, доста дълъг, на него можеше дори да се спи, два фотьойла, ниска широка маса, до прозореца — високо бюро, на стената — телевизор. Функционално, красиво, удобно, нищо излишно и същевременно — всичко, каквото е нужно.
— Страхотно! — искрено каза Настя, за пръв път почувствала нещо като благоразположение към Бегорски.
— Веднага ли искате да разопаковате багажа си? — попита той.
— А какви са вариантите?
— Можете да го разопаковате сега, аз ще дойда да ви взема след известно време, или да си оставите сака и да се заемете с него после. В такъв случай двамата веднага ще се качим при Тамара, аз ще ви представя и по-нататък с вас ще се занимава вече тя. Тя познава всичко и всички тук.
Отново прословутата Тамара, заради която олигархът Бегорски е готов да понася дори безсънни нощи на легло във влак. Четвъртата съпруга, младата красавица с дълги крака и боядисана коса, може би дори със силиконов бюст и изкуствено удължени мигли. Но няма как, ще трябва да работи с нея.
— Да вървим да се запозная с жена ви — каза тя решително.
Излязоха във вестибюла и едва тогава Настя забеляза стълбището към втория етаж.
— На първия етаж са нашите апартаменти за гости, на втория — моят и Тамариният — обясняваше Андрей Сергеевич, докато се изкачваше с енергична крачка по стъпалата.
— Не живеете ли заедно с жена си? — уточни за всеки случай Настя.
— Още не сме женени. Аз смятам Тамара за своя съпруга, а тя не бърза да ме нарече свой съпруг. Но се надявам да не е задълго.
Той побутна една от вратите на втория етаж и тутакси насреща им изскочи дребничка слаба жена на около шейсет и пет, късо подстригана и с някакви невероятно екстравагантни дрехи. Бегорски я прегърна и целуна.
— Запознайте се, това е Тамара Николаевна Виноградова, моята почти съпруга, а това е Анастасия Павловна Каменская.
— Уж социоложка — уточни Тамара и усмихнато погледна Настя.
— Ами да, нещо такова — смутено смотолеви Настя.
Да се каже, че беше шокирана, все едно нищо да не се каже. Тя просто се вцепени. Гледай ти, какво ли само не измисли за четвъртата съпруга на Бегорски, а сега разбра, че се е изложила ужасно. Не, прав беше Виктор Алексеевич Гордеев, нейният бивш началник — няма усет тя, няма. И никога не е имала.