Тя си бе представяла млада красавица с всички полагащи се на манекенската външност прелести, а пред нея стоеше обикновена жена, връстница на Бегорски, грозновата, с дълъг нос, тънки устни, бели коси. Жена необикновено привлекателна с откритата си усмивка и палавия блясък в очите, със стилната си прическа и рокля, която не приличаше на нито една дреха от магазинните витрини. При цялата си обикновеност Тамара Николаевна беше абсолютно необикновена.
— Това е, Тамара, предавам ти Анастасия Павловна, води я в клуба, покажи й всичко, отговаряй на въпросите й. Ако ви трябва нещо, аз съм в кабинета си.
С тези думи Андрей Сергеевич още веднъж целуна Тамара и леко изтича надолу по стълбите.
Тамара се вслуша в отдалечаващите се стъпки и хитро се усмихна:
— Гладна ли сте, Анастасия? Нали може да ви наричам така? Защото сте по-млада от мен.
— Разбира се.
— И вие се обръщайте към мен някак по-простичко. Какво ще кажете да пийнем чай с пасти? Имам известна представа с какво ви е хранил Андрей по пътя. Можете да не се безпокоите, тук ще ви хранят нормално, но чак когато Андрей замине. Докато е тук, ще трябва да ядете това, което той каже. Но не се тревожете, при мен винаги може да хапнете нормална храна.
Настя с облекчение се засмя. Тази Тамара май беше свястна жена.
— А вие не спазвате ли системата за хранене на Андрей Сергеевич?
— Кой? Аз? Опазил ме бог! Само това липсваше, да му играя по свирката. Винаги съм живяла така, както съм смятала за нужно, на никого не съм угаждала.
Настя благодарно се усмихна.
— Благодаря, Тамара, ще имам предвид, че вие можете да ме спасите от гладна смърт. Но ако нямате нищо против, бих искала да разгледам имението, а после с вас да пийнем чай и да си поговорим. Винаги е по-лесно да формулираш въпросите си, когато си представяш мястото, на което трябва да търсиш престъпник.
— Добре. Един момент, само да се облека.
Тамара облече късо кожено палто, пъхна нозе във високи ботуши с плоска подметка и двете излязоха от сградата.
— А какво се намира в другата малка сграда? — попита Настя.
— И там има жилища, но по-обикновени, за служителите, които живеят постоянно в имението — обясни Тамара.
— И такива ли има? — учуди се Настя. — Тоест клубът им предоставя жилища?
— Именно. Не съвсем безплатно, разбира се, но наемът е нищо и никакъв, напълно им е по джоба. При всяко положение това е значително по-евтино за тях, отколкото да наемат жилища в града, пък и работата им е близо.
— И колко души живеят там сега?
— В момента — двама. Но жилищата са пригодени за осем души.
Значи, двама души от персонала постоянно се намират в имението. Може би ще започне с тях? В края на краищата нали трябва да започне отнякъде.
— И кои именно? — попита Настя.
— Нашият компютърен гений Костя Еремеев и майсторът Валерий Василевич Полосухин, който може всичко.
— Защо те нямат собствени жилища в града? Не са ли местни?
— Не, всеки има своята драма. Пред очите на Костя кола е прегазила и убила жена му и дъщеря му и той е решил да се махне по-далече от онова място. Точно тогава научил за нашия клуб и че ние предоставяме жилище — и дойде да кандидатства. Каза, че нарочно е избрал място, където има минимален брой млади жени и изобщо няма деца, не иска нищо да му напомня за трагедията.
— Разбираемо е — кимна Настя. — А Полосухин?
— Той и жена му емигрирали в Германия, живели няколко години там, после жена му умряла и той се върнал. А нямал жилище — преди да заминат, продали апартамента си. Така че си намери място при нас, помага на всички, на които може — поправя нещо, преправя. Има много сръчни ръце, главен помощник е на нашия домакин Саня. А, прави и още нещо: оглавява кръжока по бродерия.
— Ама сериозно ли? Наистина?
— Честна дума. Много хубаво бродира и обича да го прави. Събра около себе си любители като него и бродират цели гоблени и пана, с които украсяваме стените в къщата. Напълно в стила на епохата — усмихна се Тамара. — Ето, пристигнахме. Влизайте, Анастасия.
Влязоха в просторния вестибюл, вдясно Настя видя гардеробна и гише на гардеробиера, където седеше приятна дама на пенсионна възраст и говореше по телефона.
— Това е нашата администраторка — тихо съобщи Тамара. — Можете да се обръщате към нея за всякакви справки, да се запишете в курс или за прием при лекар, чрез нея можете да намерите всеки служител или член на клуба.