Както обикновено, той избра по-дълъг път към дома на баба си, та ароматът на салон „Релакс“ окончателно да се изветри от дрехите и дори от тялото му. Иля използваше услугите на салона редовно, веднъж седмично, когато идваше от Томилин при баба си в Костровск, собственичката на салона — Татяна, отдавна го познаваше, той й беше постоянен и един от любимите й клиенти: Вторушин избираше едни и същи момичета, беше предсказуем, спокоен, никога не идваше пиян, не правеше скандали и грозни сцени, плащаше стриктно и оставяше на момичетата твърде прилични бакшиши, нямаше странни капризи и не причиняваше болка. С една дума, беше идеалният клиент, за такъв може само да се мечтае. И баба му — Рима Петровна, знаеше, че внукът й посещава „Релакс“ — Иля нямаше тайни от нея, макар че самата Рима Петровна би предпочела момчето най-сетне да се ожени, да си има семейство и да живее като всички хора. От тези съображения тя дори отказваше да се премести от Костровск в Томилин и да живее с внука си, за което Иля отдавна я придумваше.
— Не ми е спокойно, когато си толкова далече — казваше той, — за мен ще е по-добре, ако живеем заедно. Ти не искаш да се преместиш в Томилин — добре, аз съм готов да се преместя на работа в Костровск, но ти и това не искаш.
— Не искам — усмихваше се в отговор Рима Петровна, — не бива да живеем заедно, това ще ти пречи да водиш нормален личен живот.
Но с „нормалния личен живот“ на Иля Вторушин никак не му вървеше, той почти панически се страхуваше от жените, не умееше да гради отношения с тях, не знаеше как да подходи, как да поведе разговора в нужното русло, камо ли пък как да направи така, че да не го отрежат още при първия опит за интимен контакт. Иля беше прекалено тромав, пълен, подпухнал — като майка си и баба си, — непохватен и напълно искрено смяташе, че е абсолютно непривлекателен и недостоен да разчита на добро отношение от страна на младите жени. Разбира се, през неговите трийсет и две години живот имаше и интимни връзки, но при всичките го бяха зарязвали и това още повече бе укрепвало неговата увереност в собствената му непригодност за въпросния „нормален личен живот“, за който толкова мечтаеше баба му.
Рима Петровна, пълна и тежка, също като внука си, очакваше Иля за вечеря. Тя готвеше с удоволствие и винаги се стараеше да поглези младежа с обилна вкусна храна, такава, каквато той не би си сготвил и не би опитал в никое заведение за обществено хранене.
— Ходи ли при Татяна? — попита тя съвсем доброжелателно, без да допусне дори и нотка на осъждане.
Иля мълчаливо кимна в отговор.
— Е, как е тя? Още ли не сте разкрили убийството на майка й?
Собственичката на салона „Релакс“ Татяна Корягина беше дъщеря на Галина Илинична Корягина, чийто труп — със счупено огледало на гърдите и изтръгната от ухото обица — беше намерен през март миналата година в Томилин, за което бабата на Иля Вторушин, разбира се, бе осведомена. Самият салон за масажи „Релакс“ всъщност беше обикновен публичен дом, вярно, много приличен и с високи цени, а неговата „мадам“ бе бивша проститутка, но това обстоятелство изобщо не пречеше на добросърдечната Рима Петровна да съчувства на Татяна по повод трагичната гибел на майка й. Не би могло да се каже, че Татяна Корягина е съсипана от мъка, тя прие смъртта на Галина Илинична повече от равнодушно, във всеки случай, такова впечатление направи на всеки страничен наблюдател. Не си скубеше косите, не се мяташе в истерия, не плачеше и не посещаваше гробищата в Томилин, само присъства на погребението.
След вечерята се захванаха със снимките. Рима Петровна извади дебел плик с проявените във фотоателие снимки, направени по време на последното им пътуване: малко преди Нова година двамата с Иля отидоха за три дни в Амстердам, разхождаха се покрай каналите и се наслаждаваха на платната на великите холандски майстори в музея. Въпреки тежкото си тяло, възрастта и многобройните си болести Рима Петровна беше запалена пътешественичка, искаше й се да види и египетските пирамиди, и Уестминстърското абатство, да се разходи по „Шанз-Елизе“, да докосне камъните на Колизеума, да види прочутата Ронда и да поседи на пейка в парка „Гуел“, а Иля беше готов да води любимата си баба навсякъде, където тя искаше. Никога не я пускаше сама, придружаваше я при всяка екскурзия, а ако пътят се оказваше труден, наемаше кола: Рима Петровна имаше болни крака. Още по времето, когато Иля имаше съвсем малко пари, двамата ходеха на най-евтините екскурзии — с автобус, и той седеше до баба си, без нито за миг да изпитва раздразнение или недоволство. Красотите и забележителностите изобщо не го интересуваха, той не обичаше да пътешества, но самата мисъл, че това харесва на баба му, че тя изпитва удоволствие и се радва, го правеше щастлив.