Вторушин имал собствено мнение за убийствата, противоположно на мнението на Федулов, но пък изцяло съвпадащо с позицията на ръководството, което майор Федулов не пропусна да съобщи на Настя дори без да се опитва да скрие презрителната си усмивчица.
— Млад е още нашият капитан — каза той и побутна пепелника към Настя — и тъй като е млад, много се грижи за кариерата си, затова не смее да има мнение, различно от това на началството. Нали, Илюха? На чие място си хвърлил око, признавай! На моето ли? Или мераците са по-високи, устремил си се направо към това на началника на отдела? Внимавай да не се престараеш, че заради твоето усърдие да угодиш на ръководството, нашата разкриваемост накрая ще падне и под нулата.
Вторушин обаче остана невъзмутим и подчертано учтив, с всички сили демонстрираше, че не забравя и чина на Настя, който тя бе носила доскоро, и солидния й стаж.
— Анастасия Павловна, аз никога не съм крил, че смятам версията за маниака за безперспективна — спокойно отговори той. — И ръководството е съгласно с мен. Друг е въпросът, че отработването на моята версия може да причини определени неприятности на всички нас. Но аз въпреки това продължавам да държа на нея.
— Защо? — попита Настя. — Нали и вие, и майор Федулов, и следователят разполагате с една и съща информация, защо тогава правите от нея съвсем различни изводи? Или на вас ви е известно още нещо, което не сте ни казали?
— На мен ми е известно същото, което и на другите. Просто имам такова чувство.
— О — оживи се Федулов, — чухте ли? Имал такова чувство. Имал усет. Всички ние тук нямаме усет, изобщо сме дошли направо от улицата и хабер си нямаме от детективски умения, а той е Шерлок Холмс, кръстоска с Щирлиц.
— Почакайте — спря го Настя, — имам един въпрос. Двете убийства си приличат във всички подробности, така ли е?
— Абсолютно — кимна Дмитрий. — Няма никакви съмнения, че те са дело на един и същ човек.
— Тогава как може да се смята, че второто убийство е имитация на почерка от първия епизод? Трябва да се намери човек, който знае всички подробности от първото убийство и може да ги възпроизведе точно. Откъде той знае тези подробности? При вас да не би да е прието да информирате обществеността за подробностите? Тоест нарушавате общоприетата практика? Или някой от служителите на милицията му ги е разказал?
Въпросът не беше случаен. Отдавна е известно, че щом се появи престъпник, извършващ еднакви по почерка си престъпления, и това стане известно на населението, веднага се появяват и подражатели, и такива, които правят чистосърдечни признания и поемат отговорността за престъпления, които не са извършвали. За да се избегнат такива подражатели и мними престъпници, подробностите от извършеното престъпление обикновено не се разгласяват. Как тогава човекът, който е убил Аида Борисовна Павлова, е научил подробностите от убийството на Галина Илинична Корягина?
— Нищо не сме нарушавали — промърмори Федулов, — след убийството на Корягина в медиите изтекоха само сведения за нейната възраст и че тя е била активен член на клуб „Златна възраст“. Не е ставало дума нито за огледалото, нито за обицата. За това се писа едва след второто убийство. Между другото, вие чели ли сте статията?
— Четох я — въздъхна Настя. — Много интересно, много страшно, но абсолютно неправдоподобно.
— Защо смятате така? — разпалено възрази Дмитрий. — Аз например смятам, че е напълно вероятно. Знаете ли колко време съм прекарал в този клуб в опити да открия потомъка на рода Румянцеви? Имам чувството, че вече знам всичко за всички, включително имената на техните домашни любимци.
— Но нали, доколкото разбирам, така и никого не сте открили — отбеляза Настя. — А моят въпрос така си и остана без отговор. Иля, обяснете ми как изпълнителят на второто убийство е могъл толкова точно да изкопира първото престъпление, щом информацията за подробностите не е била разгласена?