Навремето Корягина завършила областния педагогически институт, имала диплома за учител по история, впоследствие изкарала обучение в университета по марксизъм-ленинизъм и работила като инструктор в отдел „Пропаганда“ при Томилинския градски комитет на КПСС. След 1991 година, когато дейността на Комунистическата партия беше прекратена и партийните органи предадоха богу дух, Галина Илинична се върнала към професията си според дипломата и чак до излизането си в пенсия преподавала история във вечерната гимназия.
Съседите и познатите характеризират Галина Илинична като неискрена и недоверчива личност, свикнала да командва и при липсата на реална власт превърнала се в дребен манипулатор, който по всякакви начини се стремял всичко да стане „на нейното“. Корягина вече на никого нищо не можела да заповяда, никой не се страхувал от нея, но тя вървяла към целта с помощта на глупави измами, дребни смешни интриги и преструвки. Съседите от блока например разказали такава история: тяхната дъщеря ходела с момче, което след срещи я изпращало до входа, пушело, хвърляло фасовете до входната врата, че и плюело. Галина Илинична му направила забележка, момчето отговорило нещо грубо и продължавало да демонстрира лошо възпитание. Корягина се опитала да поговори с момичето, но то не й обърнало внимание и я помолило да не се бърка в чужди работи. Галина Илинична обаче не искала да се примири с нередностите пред вратата на входа, затова отишла у съседите и им казала, че дъщеря им се вижда с много лошо момче и че тя го била видяла в града с друга госпожица, която въпросното момче прегръщало под талията, опипвало я и изобщо се държало съвсем недвусмислено, а освен това била чула за него, че било свързано с бандити. „Пазете дъщеря си — казала тя на уплашените родители, — защото ми е мъчно за нея, дано не пострада нещо.“ Съседите вдигнали на дъщеря си скандал и й забранили да се вижда с лошото момче. Момичето обаче не престанало да се вижда с него, той продължавал да я изпраща, но сега вече не до самия вход — младата двойка по двайсетина минути се сбогувала зад ъгъла, така че младежът хвърлял фасове и плюел вече на друго място, не пред вратата, а именно това целяла Галина Илинична. След известно време истината лъснала, момчето не било опипвало никакво друго момиче, не било свързано и с бандити, но въпреки това вече не стояло с момичето пред входа. Корягина постигнала целта си.
Жаждата за власт, макар и най-дребна, макар и миниатюрна, и стремежът да командва били толкова силни у Корягина, че на събранието на обитателите на блока тя се самопредложила за домоуправител. Присъстващите на събранието били малко, никой не бил заинтересован, всички били заети със собствените си проблеми, затова я избрали, без много-много да му мислят. Галина Илинична с удоволствие обикаляла апартаментите, събирала пари ту за озеленяване, ту за детска площадка, ту за домофони, ту викала всички на съботник за почистване на територията край блока, ту ги призовавала да подписват колективни писма до комуналната служба, че чистачката не мие стълбището както трябва и те искат тя да бъде уволнена, или обръщение към милицията незабавно да бъдат арестувани и обезвредени всички младежи, които се въртят във входа, шумят и правят боклук. Безцеремонно нахлувала в жилищата, нареждала как трябва да се възпитават децата, да се товарят мебелите и да се използва асансьорът, карала се със собствениците на кучета, защото кучетата замърсявали цветните лехи и пространството около детската площадка, и със собствениците на автомобили, защото паркирали колите си под прозорците, вдигали шум с моторите, тропали вратите и пречели на хората да спят. Съседите мира нямали от нея. Те не знаели как да усмирят Корягина, но покорно я търпели, защото никой друг не искал да бъде домоуправител.
Е, и с какво подобна личност може да е предизвикала такава омраза у убиеца, че той я е удушил и е маскирал смъртта й като ритуална? Или маниакът не е имал нищо конкретно против Галина Илинична, просто е причаквал в тъмния двор първата срещната възрастна дама, защото вътрешен глас настойчиво му е повтарял: „Убий я! Направи си удоволствието!“?
Втората потърпевша — Аида Борисовна Павлова, седемдесетгодишна, била намерена на неохраняем строеж рано сутринта, когато там пристигнали първите работници. Удушена с копринен шал, който според свидетелски показания на хора, които са я познавали, бил неин. Според заключението на съдебномедицинския експерт смъртта била настъпила към 22 часа предната вечер.