Може ли тя да е имала врагове, пожелали да убият бившия следовател, прикривайки се с все още незаловения маниак? Може. А може ли да я е убил въпросният маниак? Може.
Колкото до приликата в подробностите около двете престъпления, тя се е заключавала в начина на убийството (удушаване с шала на потърпевшата), в оставянето на счупено огледало на гърдите на трупа и в изтръгнатата от ухото и подхвърлена наблизо обица. Огледалата са били най-обикновени, с пластмасови рамки — едната синя, другата червена, едното овално, другото кръгло, едното употребявано, другото съвсем ново. Такива огледала се продават във всички супермаркети. И двете огледала са били грижливо почистени със спирт или водка, по тях не е имало никакви отпечатъци. Излизаше, че първия път престъпникът е взел огледало от къщи, свое, а втория път е купил специално за случая. Оперативните работници направили всичко възможно да изяснят откъде е било купено второто огледало, но в нито един магазин не си спомнили купувача, защото там няма продавачи, а касиерите гледат не лицата на плащащите, а конвейера, на който е поставена стоката, и кой ли би обърнал внимание на едно обикновено огледалце, забутано в общата купчина от кисели млека, консерви, кашкавал, плодове, опаковки паста за зъби и рула домакинска хартия. Така пътят, прокаран от огледалото, не довел доникъде.
Потърпевшите имали различни обици: Корягина — евтина бижутерия с дълги кукички, Павлова — златни с аметисти и английска закопчалка, затова и следите на ушите им не били еднакви: кукичката лесно се разгънала и на ухото на Корягина останала само драскотина, а английската закопчалка направила рана на ухото на Павлова. Но и в единия, и в другия случай обиците били изтръгвани с явно усилие.
Оперативните работници извършили наистина гигантска работа по отработване на материали от психоневрологичния диспансер и областната психиатрична болница, разпитали всички (!) живеещи в града и в радиус от сто километра около него частнопрактикуващи лекари психиатри, психотерапевти и невропатолози в опити да намерят поне един човек, чието заболяване би могло да доведе до толкова опасни и печални последствия. Безрезултатно. Претенденти за ролята на маниака периодично се намирали и Вторушин и Федулов се занимавали с тях, проверявали ги, въртели и сучели, но всеки път били принудени да признаят, че е било напразно. Тоест, ако маниак наистина има, официална психиатрична диагноза не му е била поставяна — поне в медицинските учреждения в Томилински и Костровски район. Костровск също попаднал в сферата на търсенето, тъй като се намира само на шейсет километра от Томилин: с кола е на един час път, с автобус — на час и половина. Не, безспорно не можеше да се каже, че по делата за убийствата на Корягина и Павлова не е направено нищо или е направено малко, а и оперативните работници имат не едно дело, много са и трябва да се занимават с всички.
Иля Вторушин, освен работата по издирването на маниака, упорито отстоявал своята версия и се опитвал да намери следи, че поръчката за убийството на Корягина е направена от страна на хората, които искат да унищожат клуб „Златна възраст“ и да пропъдят Бегорски от имението. Извънредно много го смущавал фактът, че квартирантката на Корягина — Маргарита Нечаенко, толкова внезапно и тъкмо навреме се разболяла, така че с всички сили се мъчел да изрови каквото и да е, което да свързва момичето с хората, приближени на кмета и градската администрация. Ала така и не намерил никакви изобличителни връзки на обикновената служителка в химическото чистене. Тя била родом от село Петунино, Костровски район, след като завършила училище, кандидатствала в института в Костровск, но я скъсали, известно време дори се скитала бездомна, живяла с бездомници, после някак се стегнала, намерила си работа, но не сполучила с личния живот — била твърде невзрачна и неугледна. Не й се искало да се върне вкъщи победена, така че Рита лъжела майка си, че има хубава работа и свестен приятел, който всеки момент ще й стане годеник, а току-виж и съпруг, до родното си село отскачала твърде рядко. Случайно в интернет открила сайта „Моите близки“, запознала се с Корягина, описала й тъжната си съдба, тогава Корягина й предложила да дойде в Томилин и да живее при нея като домашна помощница и компаньонка, обещала да й помогне да си намери работа. Откъдето и да го погледнеш — Рита Нечаенко не подхождаше за ролята на съучастница в убийство.