— Иска ми се да се срещна с него…
— Това е трудно, Настенка, защото скоро след смъртта на Аида Борисовна Алла Ивановна напусна и заедно с мъжа си се премести в областния център, той прехвърли своя бизнес там.
— Колко скоро? — сепна се Настя. — Веднага ли?
— Не, след около месец.
— Защо изведнъж е решила така?
— Не беше изведнъж, те отдавна го планираха. Когато през август дойдох тук, вече се говореше, че Алла Ивановна се кани да се мести.
„Не, не се връзва — помисли си Настя. — Вярно, много е съблазнително да свържа внезапното заминаване на семейство Ярцеви с гибелта на Аида Павлова, но излиза, че заминаването им изобщо не е било внезапно. Пък и за какво им е на тях да убиват пенсионерката Павлова? Може би е изровила нещо за машинации с лекарства, в които е бил замесен съпругът на Алла Ивановна? И именно затова в разговора на висок тон са взели участие не само лекарката, но и нейният съпруг? Възможно е той да е търгувал с некачествени, фалшиви или с минал срок на годност лекарства, а Павлова да е научила за това…“
Трябва да помоли Федулов или Вторушин да разузнаят нещо в тази посока.
— Ще ми покажете ли Елена Станиславовна Муравьова? — попита тя.
— Разбира се. Обикновено тя идва към шест часа, пие чай в заведението, после отива на репетиция на спектакъла. А Валерии Василевич Полосухин може да се намери след седем в стаята, където се събира кръжокът на любителите на бродерията, тя е до моя салон.
„Много добре — каза си Настя. — Сега ще се обадя на Федулов, ще му поставя задачата за съпруга на Алла Ивановна и ще отида да се запозная с Муравьова. А след нея ще се заема с Полосухин.“
Телефонът на Федулов се оказа извън обхват, вероятно майорът се намираше в някое избено помещение без прозорци. Тя набра номера на Вторушин и той вдигна веднага.
— Съпругът на Ярцева ли? — учудено попита той. — Добре, ще проверя и ще ви се обадя.
Тамара отиде в салона си, а Настя реши още веднъж да се разходи из основната сграда, вече без придружител, да поогледа и да провери добре ли е запомнила разположението на помещенията. Това можеше да се окаже полезно, ако именно тук, в това имение, ще трябва да търси тайнствения убиец.
ГЛАВА 4.
Елена Станиславовна Муравьова, ниска пухкава жена с грижливо подредена прическа от боядисана светла коса, с готовност се съгласи да разговаря със социоложката от Москва. Само след няколко минути Настя разбра, че Елена Станиславовна е водена най-вече от възможността да намери свободни уши, а не от желанието да помогне при изследване проблемите на социалната адаптация след прекратяването на трудовата дейност. Какво пък, реши Настя, още по-добре, могат да си поговорят на всякакви теми, тя нищо няма да забележи.
Така и стана — преди да пристъпи към предпазливите си въпроси за Корягина и Павлова, Настя беше принудена да изслуша всичко, което самовлюбената Елена Станиславовна сметна за необходимо да съобщи за себе си.
Стана ясно, че Муравьова има претенциите да бъде потомка на граф Николай Николаевич Муравьов-Амурски, най-известния представител на най-младата клонка от родословното дърво на Муравьови, който през 1847 година по решение на царя станал губернатор на Източен Сибир. Преди това бил губернатор на Тулска губерния и пратил послание до царя за необходимостта от отменяне на крепостното право, но този либерализъм, кой знае защо, не бил по вкуса на царя и било взето решение графът да бъде изпратен по-далече от централната власт. Граф Николай Николаевич съдействал за експедицията на Невелски за усвояване устието на река Амур и излаза на Тихия океан, усвоявал Усурийския край, станал основател на Владивосток, Хабаровск, Находка и Благовешченск. Водил последователна и обмислена политика, в резултат на която станало възможно мирното присъединяване на Приамурието и Приморието към Руската империя. Елена Станиславовна извънредно много се гордеела със своя прароднина.
— Николай Николаевич бил женен за французойка, Екатерина Ришмон — снишила глас до заговорнически шепот, съобщи тя на Настя, — двамата били много щастливи в брака си, но за съжаление, Господ не им пратил деца. Последните години от живота си графът прекарал заедно със съпругата си в Париж и там взел, че му се родил извънбрачен син от друга французойка. Графът го признал и му дал името си. Именно той е бил мой прадядо, можете ли да си представите? Във вените ми тече не само кръвта на Муравьови, но и френска кръв. Имам западноевропейски гени, а някъде във Франция живеят мои роднини, които бих могла да издиря, ако поискам. Нищо чудно, че у мен са толкова силни западняшкото и духът на познанието и свободата — горделиво се усмихна Елена Станиславовна, — това е било присъщо на всички Муравьови. И изобщо, всички Муравьови са били тясно свързани с науката, образованието, културата и прогресивните идеи за преустройство на обществото. Да вземем само Михаил Никитич Муравьов. Чували ли сте за него?