— Със сигурност ли знаеш това? — попитала Вълшебницата.
— Със сигурност! Със сигурност!
Вълшебницата поклатила глава.
— Имай предвид, Чапличке, че да правиш нещо за другиго, без да знаеш иска ли го той, е много опасно начинание. Всичко може да се получи далеч не така, както ти очакваш. И може после да съжаляваш за решението си.
— Ех, и ти, Вълшебнице — възкликнала Чаплата, — аз никога няма да съжаля, ако Порцелановият гъсок оживее! С него ще бъдем много щастливи.
— Не знам, не знам — загадъчно казала Вълшебницата, — ако после нещо не ти хареса, сърди се на себе си. Аз ще направя каквото ме молиш. Но не забравяй: предупредих те.
А в къщата на брега на реката, в края на гъстата баварска гора, живеели Марта и Гюнтер. Живеели бедно, едва свързвали двата края, но били много добри и много почтени хора, всички в околността ги уважавали, затова им помагали кой с каквото можел. Марта и Гюнтер имали деца и внуци, които живеели в далечен град и идвали много рядко. Всяко тяхно гостуване било празник за старците.
През тази година децата и внуците съобщили, че ще им гостуват за Коледа. Гюнтер отишъл в гората за съчки, за да запали печката, и елхови клонки, за да украсят къщата, а Марта трябвало да приготви гощавката. В килера нямало нищичко и тя отишла при съседи за помощ. От един взела главичка лук, от друг — две морковчета, от трети — два картофа, а месарят Фридрих, който живеел в най-отдалечената къща, й подарил джоланче, по което имало малко месо. Марта се върнала радостна вкъщи: сега имала с какво да свари супа. Вярно, за Коледа е прието на масата да се слага по-богата гощавка, но нали те с Гюнтер не били виновни, че живеели в бедност и единственото им богатство бил Порцелановият гъсок на перваза — снежнобял, с червен клюн, украшение за цялата къща.
Гюнтер се върнал от гората, напалил печката, Марта сварила вкусна супа, двамата украсили къщата с елховите клонки и седнали до прозореца да чакат роднините си.
Скоро пристигнали двете им дъщери с мъжете и децата си, донесли скромни, но избрани от сърце и с обич подаръци и вече щели да сядат на масата. Марта тъкмо била застанала на прага с котлето със супа в ръце, когато Порцелановият гъсок размахал крила и направил няколко неуверени крачки по перваза.
— Бабо, гледай, нашият гъсок оживя! — развикал се най-малкият внук.
— Наистина, бабче — подзела по-голямата внучка, — оживя! Ето това е истинско коледно чудо! Сега можем да го опечем и ще имаме истинска празнична трапеза, като на богатите!
Марта се смутила и едва не изпуснала котлето с врялата супа, а Гюнтер скочил от мястото си, грабнал гъсока, отнесъл го в кухнята и с едно ловко движение му прекършил шията. Марта и дъщерите й се съвзели от смайването, изтичали навън от стаята, бързо оскубали гъсока, напълнили го с донесените като подарък ябълки и го сложили в пещта. След два часа в дома на Марта и Гюнтер започнал истински празничен пир и цялото им голямо семейство се радвало, че тяхната Коледа не е по-лоша от Коледата на другите хора и децата най-сетне ще хапнат до насита.
Те се веселели, пеели коледни химни, празнували и не виждали, че зад прозореца, на заснежения студен перваз, е кацнала сиво-бялата Чапла и плаче. Нима точно за това й била говорила Вълшебницата? Нима точно за това я била предупреждавала? Но как се получило това? Та нали тя, Чаплата, искала да направи нещо добро за Гъсока? Е, разбира се, и за себе си. Тя изобщо не искала да стане това, което станало. Тя искала живот за Порцелановия гъсок, живот, изпълнен с любов, радост, пътешествия и открития, а се получило така, че с решението си му причинила мъчителна смърт. Защо, защо станало така?
Чаплата размахала крила и полетяла към Вълшебницата.
— Знаех си, че ще се върнеш при мен — мрачно заговорила Вълшебницата. — Определено всичко стана далеч не както ти бе очаквала.
— Вярно е — горестно въздъхнала Чаплата. — Получи се много лошо. Дори ужасно. Не можеш ли да върнеш всичко, както си беше? Гъсокът отново да стане порцеланов, по-добре да го обичам безнадеждно, отколкото да знам, че вече изобщо го няма на този свят.
— Няма да стане — тъжно се усмихнала Вълшебницата. — Нищо не може да се върне. Във всеки случай, аз не умея да правя това. И на нашата планета не познавам нито един вълшебник, който да умее.
— Тогава ми обясни къде сбърках аз — помолила Чаплата. — Каква беше грешката ми? Защо всичко стана толкова лошо?
— Защото всяко същество, живо или неживо, има свой път, който следва и който е предназначен за него. Твоят Гъсок имаше предназначение — да стои на перваза в къщата и да радва двамата стари сиромаси, които нямат нито грош, нито коматче хляб, но пък имат красива порцеланова статуетка, върху която очите им си отпочиват и която сгрява душите им. Именно за това твоят Гъсок е бил изпратен от съдбата на тази земя, а не за да бъде твой съпруг и да лети с теб покрай реката. Да бъде твой съпруг не е била неговата съдба. Ти не пожела да се съобразиш с това и ето го резултата.