Выбрать главу

От този ден нататък Чаплата никога вече не долитала да лови риба на мястото, където била къщата на Марта и Гюнтер: гледката на празния прозорец й напомняла за страшната й грешка. Тя отлетяла далече-далече, намерила си ново дърво за нощувка и нова река, в която да лови риба, а в гъстата баварска гора никой повече не я видял.

* * *

Настя затвори книгата и се облегна назад, подпря тила си на стената. Ето какви приказки, значи, е съчинявала покойната Аида Борисовна Павлова… Но какъв човек е била тя? Чий път може да е препречила? У кого е пробудила страстно желание да я убие? Или не е препречвала ничий път, а просто е станала жертва на безумен потомък на рода Румянцеви, на когото му е било все едно кого ще убие, стига да е човек, свързан с клуба, разположил се на територията на неговото родово имение? Или този луд човек няма никакво отношение към Румянцеви, а просто е луд? И това е много вероятно.

А възможно ли е това да е работа на пухкавата поклонничка на Запада Елена Станиславовна, която е решила да отстрани съперниците си? Защо не? Сносна версия. Има мотив, и то какъв: любов, ревност. Вярно, Валерий Василевич Полосухин не прилича на мъж, за чието завоюване да има смисъл да вършиш такива, ще прощавате, подвизи — не е милионер, не е гений, нито красавец. Но знае ли ги човек тези жени… Пък и възможностите на Елена Станиславовна не са достатъчно големи, за да бъдат извършени такива сложни убийства — тя не изглежда достатъчно силна, а за да удушиш с шал например масивната и силна Галина Илинична, е нужна сериозна сила, мъжка сила е нужна. Но пък изобщо не е задължително Муравьова да е извършила двете убийства лично, тя може да е била организатор и възложител. Тоест, да е наела убиеца и да му е наредила да представи двете убийства като ритуални — нека милиционерите да търсят луд човек. За това обаче са нужни пари, никой не би се наел да убива съперниците на Елена Станиславовна даром. Дали тя има пари? Това е интересен въпрос. И никой досега не се е занимавал с него. Трябва да поразпита Тамара.

Настя неохотно се надигна от дивана и се върна при компютъра. Бързо записа всичко, което бе научила от Тамара, Муравьова и Полосухин, формулира въпросите, чиито отговори би трябвало да се постарае да получи в най-скоро време, и се зае да съставя писмото си до Стасов: той я бе задължил да се отчита ежедневно.

Писането на отчета за Стасов беше скучно, затова Настя си взе кратка почивка, през която се обади на Льоша.

— Какво правиш? — попита тя, когато мъжът й вдигна телефона си.

— Тъгувам.

— И аз — призна тя.

— Е, аз тъгувам за теб, а ти за кого?

— Мен ме прави тъжна работата. Пиша донос до своя нов шеф. Знаеш ли, сякаш не съм напускала „Петровка“, иска ми писмен отчет за всяка дреболия.

— А как са твоите старци? И те ли са тъжни?

Настя избухна в смях.

— Ама моля ти се! Тук кипят такива страсти… ние, младите, не можем да се мерим с тях. Впрочем аз не съм много по-млада от тях, само с двайсетина години. Скоро и ние с теб ще станем такива. Тук се вихрят любов, ревност, старинни легенди, призраци и графове наследници с психични отклонения. Ти да не гладуваш там?

— Ха, какви ги приказваш! — тросна се в слушалката Чистяков. — Кога съм гладувал? Цял живот си готвя, хем и теб храня. А ти? Какво ядеш там? Вчера ми каза, че твоят тамошен шеф спазва стриктно правилна диета и се отнася трепетно към проблемите на храносмилането. И днес ли те изтормози?

— Не, днес ми се размина — усмихна се Настя. — Той пътува, а без него тук никой не спазва никакви правила.

Никак не й се приключваше този разговор, беше й уютно и спокойно да си бъбри с Льошка, също както уютно и спокойно се чувстваше в тази стая в стил „класицизъм“ и й беше хубаво да знае, че навън е тъмно и студено, и не е нужно да излиза, а може ей така да си седи във фотьойла и дори да се излежава върху атлазената кувертюра на широкия удобен креват, може дори да кипне вода в чайника и да си направи кафе, а може и да се качи на горния етаж и да пийне кафе в компанията на приятната възрастна жена, която й бе обещала пасти и други вкусни неща. А може и да не отива при Тамара, а да се настани удобно с чашата кафе и да почете още интересни приказки от Аида Борисовна Павлова.