Най-сетне тя си взе довиждане с мъжа си и се върна към отчета. Ами ако зад всички тези убийства стои не друг, а Полосухин? Убил е Корягина, защото е била досадна и нахална, Павлова — защото не е отговаряла на чувствата му. Напълно логично би било да убие и Муравьова, защото зад гърба на неговата обожаема Павлова е говорела гадости за нея. Може би Елена Станиславовна е следващата жертва? Да предположим, че именно Полосухин е въпросният потомък на Румянцеви с нарушената психика. Ако той е изработил такъв сатанински план, напълно логично ще е да избира жертвите от своето близко обкръжение, тоест измежду дамите, с които общува най-често. Защо ли? Ами защото знае повече неща за тях и му е лесно да подреди действията си според техния график, те му казват кога къде ходят, къде смятат да отидат. Тогава отново излиза, че следващата жертва трябва да е Муравьова. Дали Полосухин е можел да извърши сам двете убийства? Спокойно. Той е як и не толкова стар мъж, пълен е със сили. Прави ли впечатление на психически неадекватен? Не. Но това не е гаранция. И Чикатило не изглеждаше луд маниак, но какви ужасии извърши…
Тя току-що бе завършила отчета и го бе изпратила на Стасов, когато й звънна Вторушин.
— Извинете, че толкова дълго работих по вашата молба — каза той сухо, — много съм натоварен.
— Нищо — спокойно отвърна Настя. — Разбирам.
Тя наистина разбираше всичко и предварително беше готова местните детективи да изпълняват нейните молби на последно място от работата си.
— По повод съпруга на Алла Ивановна Ярцева: той наистина навремето е започнал своя бизнес с търговия с медикаменти, но вече две години не се занимава с това. Сега търгува със санитарна техника. Може ли да знам защо това ви интересува?
Настя реши да не крие разсъжденията си. Какъв е смисълът? Колкото по-бързо бъде намерен престъпникът — толкова по-добре, а кой пръв ще успее да го залови — няма значение.
— Помислих си, че Павлова може да е научила за някакви негови машинации и това да е станало мотив за убийството. Вие спомняте ли си показанията на Тамара Виноградова за скарването между Павлова и семейство Ярцеви?
— Спомням си нещо, но смътно — отговори с недоволен тон Иля. — Не ми се стори съществено и интересно.
— А на мен ми се стори — неволно заговори рязко Настя и веднага се сепна. — Във всеки случай си помислих, че трябва да проверя. Машинациите с лекарства са нещо сериозно.
— Добре — неочаквано омекна гласът на Вторушин, — ще поговоря с колегите от отдела за икономически престъпления, може те да са имали нещо срещу Ярцев още от времето, когато е търгувал с медикаменти. Това ли беше?
— Засега е това. Благодаря.
Разбира се, тя искаше да попита Вторушин и за доходите на Елена Станиславовна Муравьова, но разбра, че ще прекали. Тук със сигурност не бяха събирали такава информация, а сега Настя и сама ще се справи.
Тя постоя, втренчена в изключения мобилен телефон и във все още включения компютър, и реши все пак да се качи при Тамара. Часът беше напълно приличен, десет без петнайсет, можеше да успее да свърши доста неща.
Жилището на Тамара Виноградова беше просторно и ярко. Докато на първия етаж на сградата се намираха четири двустайни жилища, на втория бяха само две и във всяко имаше простор. Холът на Тамара беше много по-голям, отколкото при Настя, и имаше още една стая, която домакинята наричаше ателие. Настя не посмя да попита какво е това ателие. И кухнята тук беше не „мини“ като в жилищата за гости, а съвсем пълноценна.
Тамара се зарадва, когато видя Настя, и веднага се завтече да включи чайника.
— Намерихте ли книгата? — попита тя, докато наливаше във фините порцеланови чаши жълтеникавозеления чай, който излъчваше аромат на топло мляко.
— Да, благодаря, дори почетох малко.
— И как ви се видя? Интересно ли е?
— Много — напълно искрено отговори Настя.
— И аз много обичах приказките на Аида Борисовна — призна Тамара. — Те са доста необичайни, карат те да мислиш, дори да преразглеждаш живота си.
— Така е — съгласи се Настя, — само че не съм сигурна, че децата разбират поуките от тези приказки. Струва ми се, че за тях е твърде сложно.
— Какво говорите! Децата са много по-умни, отколкото сме свикнали да смятаме. И аз отначало мислех, че приказките са твърде сложни за деца, а после разбрах, че изпадам в типичната заблуда на бездетните жени, които никога не са имали свои деца. А вие имате ли?
Настя поклати глава.