— Е, значи си приличаме — заключи Тамара. — Радвам се, че дойдохте, трябва да ви разкажа нещо.
Всъщност Настя се канеше да я поразпита за Муравьова и Полосухин, но си каза, че ще го направи по-късно. По-добре първо Тамара да разкаже каквото е решила.
— Веднага ще ви кажа: аз не вярвам в никакви привидения и легенди — започна Тамара. — Не приемайте това, което ще ви разкажа, за фантазии на празноглава жена.
Настя неволно се усмихна. Тамара Николаевна Виноградова най-малко от всичко приличаше на празноглавка.
Веднъж през ноември Тамара отишла в своя салон и видяла, че огледалото на стената е счупено. Рамката си висяла на мястото, от нея стърчали части от стъклото, останалите парчета били разпилени по пода.
— Не обърнах особено внимание, макар че някои неща ми се видяха странни. Ако огледалото просто беше паднало, което би могло да се случи, рамката щеше да е на пода, а тя беше останала на стената. Значи, някой го беше счупил нарочно. Но кой? И предположения нямам — каза Тамара. — По това време вече беше излязла статията в „Куриер“, бях я чела, но някак не свързах едното с другото.
— Ами вратата? — с интерес попита Настя. — Отворена ли беше?
— Там е работата, че беше заключена. Аз я отключих със своя ключ, много добре си спомням. Разбира се, в статията имаше пасажи за счупени огледала при заключени врати, но аз не съм склонна да вярвам в мистика.
— Разказахте ли това на Андрей Сергеевич?
— О, естествено. Той само сви рамене, но се намръщи. Не можехме да викаме милиция заради такава дреболия, нали? Опитах се самостоятелно да науча кой може да е влязъл през нощта в моя салон и да е счупил огледалото, но нищо не открих.
— А при кого се съхраняват резервните ключове?
— При нашия домакин Саня Беляков. Той е зет на Андрей.
— Зет ли? — учуди се Настя.
— Ами да, съпруг е на Лена, дъщерята на Андрей от първия му брак.
— Почакайте. — Настя сбърчи чело, докато осмисли сложните роднински връзки на служителите в клуба. — Казахте ми, че първата съпруга на Андрей Сергеевич работи тук като главен счетоводител.
— Да, и по съвместителство като кадровик. Вера Алексеевна Бегорская. Лена е нейна дъщеря. Тоест нейна и на Андрей, в клуба тя отговаря за връзките с външния свят. Осъществява представителните функции, посещава чиновници, общува със спонсори, пише текстове за сайтовете. А нашият домакин Саня Беляков е съпруг на Лена.
— Така, разбрах. Значи, ключове има само при Саня, нали така?
— Да. Той ги съхранява на табло в стаята си на втория етаж, спомняте ли си, че ви я показах?
— Спомням си. А кой почиства помещенията на клуба?
— Чистачките. Имате предвид ключовете, с които те отключват?
— Точно така — кимна Настя.
— Има още един комплект от всички ключове, той се намира в помещението на охраната и именно този комплект вземат чистачките, когато работят. По-точно, това става по следния начин: в шест часа сутринта идват чистачките, дежурният пазач влиза заедно с тях в основната сграда, отключва всички помещения освен жилищата, а когато чистачките приключат, пазачът отново идва, оглежда помещенията и ги заключва.
— Ами жилищата? — поинтересува се Настя. — По друго време ли ги почистват?
— Естествено. Почистват ги същите чистачки, само че през деня, когато в тях няма никого. Ключове вземат от Саня.
— А кой почиства в допълнителните сгради?
— Пак чистачките и пак през деня. Но само жилищата, където са настанени гости. Служителите си чистят сами, нали това са техни домове. Между другото, ако вие не искате някой да влиза в жилището ви във ваше отсъствие, не се чувствайте неудобно, кажете ми. Аз ще измисля как да организираме почистването, за да нямате притеснения.
— Между другото, вие как влязохте? — попита Настя. — Сигурно имате ключове от всички жилища за гости?
— Аз нямам — засмя се Тамара. — Взех от охраната. Нали разбирате, охраната трябва да има ключове от всяко помещение, знае ли човек какво може да се случи — пожар или на някого да прилошее.
Така значи, отишла е и е взела от охраната ключ от помещение, в което живее гост. Много интересно.
— Охраната какво, на всички ли дава ключове при поискване? И всеки може да вземе, така ли?
— Не, не — опита се Тамара да разсее съмненията на Настя, — охраната при Андрюша е дисциплинирана. Но за мен правят изключение, защото аз все едно съм Андрей. Тогава, през ноември, ги попитах дали някой не е искал ключ от салона или от стаята на домакина, те ми казаха, че никой нищо не е искал.
— А чистачката? Поговорихте ли с нея?
— Разбира се — кимна Тамара. — Тя се закле, че когато между шест и седем влязла да почисти салона, огледалото било здраво, инак тя щяла да прибере парчетата. Значи, огледалото е било счупено, след като чистачката си е свършила работата и пазачът е огледал и заключил основната сграда. Някъде между осем и половина и единайсет часа сутринта.